— Жалко, че не си станал лекар.
— Дори не съм завършил университет.
Мария Шевик помълча, после каза:
— Спомена, че можеш да го намериш.
— Ще го намеря — обеща Ричър. — Днес. До края на работния ден.
Срещнаха се в дома на Франк Бартън, който се намираше дълбоко в бившата територия на албанците. Над квартала още се стелеше дим, който идваше от пожара в дъскорезницата. Бартън и Хоган току-що се бяха върнали от участието си, Вантреска също бе тук, а Ричър и Аби пристигнаха след срещата си със семейство Шевик. Събраха се в дневната. Която отново бе пълна с инструменти и апаратура. Не можеха да ги оставят в микробуса, защото някой щеше да ги открадне.
— Ключовият въпрос е — започна Хоган — дали си имаме работа с умен човек, с много умен човек или с гений. Защото това са три коренно различни неща.
— Грегъри ми се струва достатъчно умен — отвърна Ричър. — Но се съмнявам, че решението е било негово. Не и ако става въпрос за договор на стойност десетки милиони долари, сключен с чуждо правителство. Обзалагам се, че в него се предвиждат различни клаузи и условия, процедури на проверки и одобрения. Москва би искала само най-доброто. Там определено не работят глупаци. Мигом надушват лошата идея. Следователно, що се отнася до местоположението, трябва да приемем, че си имаме работа с гений.
— Охрана, настаняване, захранване, интернет, изолираност, лесно снабдяване — каза Вантреска.
— Да започнем отзад напред — предложи Ричър. — Лесно снабдяване. На какво разстояние от щаба на украинците смятате, че се намира командният център, който търсим? На колко преки?
— Или по-скоро, какви преки — отбеляза Хоган. — Предполагам, че целият център би им свършил работа. Цялото сити. Всяка улица в търговската зона. Където никой не би обърнал внимание на странни типове, които непрекъснато влизат и излизат от някой офис или сграда. За разлика от жилищните квартали. Смятам, че ще ги открием някъде в центъра. Западно от Сентър Стрийт.
— Това определено не осигурява изолираност — каза Бартън. — Това е сърцето на града.
— Но позволява да се скриеш пред погледа на всички. Може да не е изолирано в буквален смисъл, но е много анонимно място. След като непрекъснато влизат и излизат хора, никой няма да ти обърне внимание. Там никой не знае името на своя съсед.
— От какво се нуждаят, за да си осигурят добра интернет връзка? — попита Ричър.
— От оптичен кабел или сателит, но по-вероятно от сателит, защото е по-труден за проследяване.
— Градът е пълен със сателитни чинии.
— Доста хора ги използват.
— А по отношение на захранването?
— Модерна електроинсталация с допълнителен капацитет за всеки случай и генератор, който се включва автоматично в случай на необходимост. Защото не могат да си позволят да останат без ток.
— Настаняване?
— Спални, бани, тоалетни, трапезария, може би стая с телевизор или стая за почивка с маси за тенис или нещо подобно.
— Звучи ми като федерален затвор.
— Следователно трябва да има прозорци — обади се Аби. — Мазето не ни върши работа. Нали става въпрос за дългосрочен договор. Труленко е суперзвезда. Може да не е на гребена на вълната в момента, но следва определени стандарти. Би искал да живее в нормални условия. Не би приел друга сделка.
— Добре, прозорци — каза Ричър. — Което ни насочва към въпроса с охраната.
— Железни решетки на прозорците — отвърна Бартън.
— Или анонимност — каза Хоган. — В този град има милиони прозорци. Понякога светят, понякога не. Никой не им обръща внимание.
— Нужна им е една входно-изходна точка, която да контролират. Вероятно с възможност да следят с камери кой влиза и евентуално да го спрат малко след входа. С други думи, възможност за ранно предупреждение и изтеглена в дълбочина отбранителна позиция. Нищо чудно да се влиза през мазе, след което да се тръгва нагоре по стълби… нещо подобно. И цялото това разстояние е под непрекъснато наблюдение. Нещо като дълъг тунел. Образно казано.
— И къде може да се намира това място?
— В града има хиляди подобни сгради. Видя ги с очите си.
— Те не са подходящи — отвърна Ричър. — Защото всичките са свързани. Заради онова, което Хоган каза в самото начало. Заради морските тюлени. Те биха потърсили аварийни изходи, товарни рампи, вентилационни шахти, водопроводи, но най-вече биха потърсили места, от които да си осигурят достъп, като взривят стените между съседни сгради. Знаеш как се прави. Намират някой стар чиновник от общинския архив, а той изтупва от прахта стари планове, които показват, че мазето на сграда А е свързано с мазето на сграда Б. Просто през хиляда деветстотин и двайсета година някой решил да зазида вратата, като използвал единични тухли и некачествена вар. Духнеш ли по-силно, и стената пада. Да не говорим, че тюлените могат да проникнат и странично, през стена на първия етаж. Или прозорец. Или през последния етаж. Или да се спуснат с въжета от покрива. Не забравяй, че решението е взето в Москва. Става въпрос за мащабна операция. За дългогодишен договор. Следователно мястото е внимателно подбрано. Защото те са достатъчно опитни да преценят всички плюсове и минуси. Знаят всичките ни номера. Знаят, че специалните ни части редовно тренират в градски условия досущ като тези.