— Но ако сградата, която търсим, се намира извън града, това би затруднило доставките. Невъзможно е да открием място, което да отговаря на всички условия.
— Няма нищо невъзможно. Невъзможното е резултат от лошо планиране. Мисля, че са открили онова, което са търсили. Съвсем близо, така че спокойно да се отбият на чаша кафе. Същевременно мястото трябва да е изолирано. На десетки метри от най-близкия външен човек. Със солидна инфраструктура, що се отнася до кабели, генератори, връзки и прочие. Луксозна жилищна част с естествена дневна светлина. В която не може да се проникне отстрани. Нещо повече, не може да се доближи отстрани. Или отдолу. Или отгоре. Нулева възможност за проникване през водопроводни тръби или вентилационни шахти. Един-единствен вход, който се намира под непрекъснат контрол с възможности за ранно предупреждение и изтеглена в дълбочина отбранителна позиция. Мисля, че от Москва са били съвсем конкретни в изискванията си, и мисля, че украинците са ги изпълнили до едно.
— Къде е това място? — попита Аби.
— Видях го от прозореца на хотелската стая. В компанията на Мария Шевик. Когато тя ме попита дали искам да се оженя.
— За нея?
— Говореше по принцип.
— И ти какво ѝ отговори?
— Че за това са нужни двама.
— Къде е Труленко?
— В гнездо, а не в кошер или дупка. Високо във въздуха. Наели са три високи етажа в някой от онези нови небостъргачи с офиси. Западно от Сентър Стрийт има само две подобни сгради. Използват горния и долния етаж като буферни зони, живеят и работят на средния етаж. Това означава, че е невъзможно да се проникне отгоре, отдолу или отстрани.
43
Обсъдиха заедно ключовите моменти. Охрана, настаняване, захранване, интернет, изолираност, лесно снабдяване. Анализираха най-внимателно всички аспекти на използването на три високи етажа в чисто нов небостъргач в центъра. Асансьорите трябваше да се препрограмират. Но това не бе проблем за Труленко. Трябваше да осигурят достъп само на един автомобил. Останалите врати към товарната рампа щяха да бъдат не заключени, а заварени за рамките. Отвътре. Същото щяха да направят и с вратите към стълбището. Щяха да оставят един-единствен асансьор. На излизане от него посетителите щяха да се озоват в нещо като клетка. С насочени към тях оръжия. Вратите на асансьора щяха да се затворят и посетителите щяха да се озоват в капан, заобиколени от охранители. Които щяха да разполагат с достатъчно време да проверят самоличността им и да ги обискират. Ако посетителите изобщо стигнеха до тук. Защото охраната щеше да ги пресрещне още във фоайето. Може би близо до асансьора. Многобройна охрана. Заради ситуация В. И тази охрана щеше да е особено подозрителна към непознати лица.
— Кой небостъргач? — попита Аби.
— Трябва да има някакви документи — отвърна Ричър. — В някой отдел на общината. Три етажа, наети от неизвестна компания със скучно име, което лесно се забравя. Можем да говорим и с доставчиците. Ще ги разпитаме за странни поръчки. За елементи от строително скеле или стоманени платна за ограда. Нещо подобно. За клетката.
— Това е проблем — заяви Хоган. — Не виждам как ще влезем.
— Ние?
— Рано или късно късметът ще ти изневери. Ще се наложи морската пехота да те измъква от кашата. Защото вие, от армията, все се забърквате в някоя каша. По-добре да го предотвратя навреме, като се включа в операцията от самото начало.
— И аз участвам — каза Вантреска. — Поради същата причина.
— Аз също — обади се Бартън.
Настъпи кратко мълчание.
— Трябва да сте наясно — предупреди ги Ричър, — че това няма да бъде разходка в парка.
Никой не възрази.
— Каква е първата ни задача? — попита Вантреска.
— Вие с Бартън трябва да откриете в кой от двата небостъргача са се настанили. И на кои три етажа. Останалите ще посетим главния им офис. Зад таксиметровата компания, срещу заложната къща.