— Защо?
— Някои от най-големите грешки в историята са допуснати от тайни сателитни операции, откъснати от кораба-майка. Без команда и контрол. Без информация, заповеди, ръководство. Без подкрепа. В пълна изолация. Искам същото да се случи и с онези типове. Най-бързият начин е, като унищожа кораба-майка. Няма какво да се церемоня с тях. Времето на кадифените ръкавици отмина отдавна.
— Май никак не ги харесваш?
— Ти също не беше очарован от тях.
— Ще разполагат с охрана навсякъде из сградата. При това многобройна.
— Съмнявам се — отвърна Ричър. — От известно време звъня на Грегъри и го дразня. Не се съмнявам, че е смелчага, но се обзалагам, че въпреки това е повикал подкрепления. За всеки случай.
— Не мисля, че идеята да го дразниш, е била добра. По-скоро глупава.
— Не, искам всички да се съберат на едно място. Добре де, на две места. На кораба-майка и на сателита. И никъде другаде. Можем да го наречем ситуация Г. Атаката срещу колективна цел е за предпочитане пред преследването на индивидуални мишени. Ще ни отнеме дни. Ще трябва да ги издирваме из целия град. Най-добре да си го спестим. Да ги оставим да свършат част от работата вместо нас.
— Ти си луд, знаеш ли го?
— И това ми го казва човек, който е бил готов да тръгне със скорост от трийсет километра в част срещу противотанкова артилерия със снаряди от обеднен уран?
— Тогава беше различно.
— Как по-точно?
— Май не съм сигурен — призна Вантреска.
— Намерете сградата — каза Ричър. — И етажите.
Отново използваха линкълна на лихваря. Колата бе обичайна гледка западно от Сентър Стрийт. Недосегаема. Аби шофираше. Хоган седеше отпред до нея. Ричър се бе настанил отзад. Улиците бяха тихи. Почти нямаше трафик. И никакви ченгета. Всички ченгета се бяха събрали на изток от Сентър Стрийт. До последното. Гарантирано! Към този момент пожарникарите би трябвало да са започнали да вадят овъглени тела от руините. Едно след друго. Голяма сензация. Всички щяха да бъдат там. За да разказват после истории на внуците.
Аби спря до един пожарен кран на четири преки зад заложната къща, която се намираше точно срещу диспечерската служба на таксиметровата компания. По права линия на картата. Елементарна линейна прогресия.
— На какво разстояние ще разположат постовете? — попита Ричър.
— Недалече — отвърна Хоган. — Трябва да покрият зона от триста и шейсет градуса. А не разполагат с излишни ресурси. Следователно ще сложат хора на четирите ъгъла, за да блокират офиса. Така смятам. Възможно е дори да отклонят уличното движение. Но нищо повече.
— С други думи, ще наблюдават предната част на заложната къща и диспечерската служба?
— От двата края на улицата. Вероятно с по двама души на всеки ъгъл.
— Но те няма да са в състояние да наблюдават задната част на заложната къща.
— Точно така — съгласи се Хоган. — За да наблюдават улицата във всички посоки, ще се нуждаят от трима души. Елементарна математика. А те не могат да си го позволят.
— Добре — каза Ричър. — Радвам се да го чуя. Ще проникнем през задния вход на заложната къща. И бездруго щях да се отбия там. За да върна на Мария Шевик наследствените ѝ бижута. Измамили са я, като са ѝ платили само осемдесет долара. Това не ми харесва. Длъжен съм да изразя неодобрението си. Надявам се, че гузната им съвест ще ги накара да направят щедро дарение за медицински нужди.
Излязоха и зарязаха колата на ъгъла до хидранта. Ричър предположи, че глобата за неправилно паркиране е най-малкият проблем, с който ще се сблъска Грегъри. Изминаха пеша първата пряка. И втората. После станаха по-предпазливи. Може украинците да не бяха поставили човек на ъгъла, но това не им пречеше да го наблюдават. Проста работа. Достатъчно бе някой да поглежда насам от време на време. Щяха да засекат непознатите лица от една пряка разстояние, да анализират походката, езика на тялото, намеренията. Затова Ричър се движеше близо до витрините в рязко очертаните сенки, далече от Аби, която го следваше на пет-шест метра. Накрая вървеше Хоган. Тримата сякаш се разхождаха безцелно, като спираха от време на време. С нищо — нито скорост, нито посока, нито цел — не показваха, че между тях има някаква връзка.
Ричър зави наляво в пряката. Скри се от погледа на евентуалните наблюдатели. И зачака. Аби се присъедини към него. Последва я Хоган. Продължиха заедно по отсрещния тротоар. После спряха отново. Ако не бяха сбъркали, задният изход на заложната къща би трябвало да се намира напред и вдясно. Но там имаше куп задни изходи, всичките еднакви, без табелка или надпис. Общо дванайсет. Всяка сграда имаше такъв изход.