Аби обезоръжи продавача. Хоган откри дневника на продажбите. Голям тефтер, изписан на ръка. Може да бе законово изискване, а може да бе и традиция в бизнеса. Хоган плъзна показалец по редовете.
— Ето! — възкликна той. — Мария Шевик, венчални халки, пръстени с малки диаманти, часовник със счупено стъкло. Осемдесет долара.
Ричър се обърна към продавача.
— Къде са тези неща?
— Мога да ви ги донеса — отвърна дребосъкът.
— Смяташ ли, че осемдесет долара са справедлива цена?
— Справедливо е онова, което пазарът може да понесе. Зависи колко са отчаяни хората.
— А ти колко отчаян си сега? — попита Ричър.
— Мога да ви донеса нещата ей сега.
— Какво друго?
— Мога да добавя няколко бижута. Нещо хубаво… с по-едри диаманти може би.
— Имаш ли пари?
— Да, разбира се.
— Колко?
— Около пет бона. Можете да ги вземете всичките.
— Знам, че можем — отвърна Ричър. — Това се подразбира от само себе си. Можем да вземем всичко, което пожелаем. Но това е най-малкият ти проблем. Защото не става въпрос за обикновена сделка. Ти не само си измамил възрастната жена, но и си хукнал отсреща, за да я издадеш на онези типове. Защо го направи?
— От Киев ли сте?
— Не — отвърна Ричър. — Но веднъж ядох пиле по киевски. Беше доста вкусно.
— Какво искате от мен?
— С Грегъри е свършено. Трябва да решим дали ще го последваш или не.
— Получих съобщение, трябваше да се подчиня. Нямах избор. Такива са условията, човече.
— Какви условия?
— Навремето магазинът беше мой. Той ми го отне. След което ме накара да му плащам наем. А има и неписани условия.
— Да доносничиш.
— Нямах избор.
— Какво е разположението там?
— Моля? — попита продавачът.
— Разположението на помещенията — поясни Ричър.
— Влизате в коридор, който тръгва наляво. Вдясно има врата, която води към диспечерската служба. Истинска служба на истинска таксиметрова компания. Вие обаче продължавате направо, към задната част на сградата. Там има заседателна зала. Минавате през нея и излизате в друг коридор, който води до офисите. Последният е на Данило. Трябва да минете през офиса на Данило, за да стигнете до този на Грегъри.
— Колко често ходиш там?
— Само когато се налага.
— Ти работиш за тях, макар да не го искаш.
— Това е самата истина.
— Всички твърдят така.
— Не се съмнявам. Но аз съм искрен.
Ричър не каза нищо. Аби се обади:
— Не.
Хоган също каза:
— Не.
— Донеси нещата, за които говорихме — нареди Ричър.
Дребосъкът донесе венчалните халки, пръстените с малки диаманти, часовника със счупено стъкло. Сложи ги в плик. Ричър прибра плика в джоба си. Плюс всички пари от касата. Около пет бона. Не бяха кой знае колко, но Ричър обичаше парите в брой. Винаги ги бе обичал. Обичаше усещането, обичаше тежестта им в джоба си. Хоган огледа рафтовете в заложната къща, откъсна кабелите на няколко стари прашасали стереоуредби и върза продавача с тях. На човечеца нямаше да му е удобно, но щеше да оцелее. Все някой щеше да го намери и освободи. А какво щеше да се случи след това, зависеше само от него.
Ричър, Аби и Хоган оставиха продавача на пода зад щанда. Пристъпиха към витрината на заложната къща и погледнаха през мръсните прозорци право към диспечерската служба от другата страна на улицата.
44
Успяха да огледат цялата улица, без да излизат от заложната къща. Останаха скрити в сенките, сновяха от единия до другия край на витрината и изучаваха улицата от различни ъгли. Видяха двама души на тротоара пред офиса на таксиметровата компания, още двама на ъгъла вляво плюс двама на ъгъла вдясно. Общо шестима. И още толкова вътре. Най-малко. Може би двама в коридора, който продавачът бе описал, двама в заседателната зала и двама в коридора, който водеше към вътрешните офиси. А там във всяка стая щеше да ги очаква мъж с пистолет в джоба и още един в най-горното чекмедже на бюрото.
Лоша работа. Във военните академии биха определили ситуацията като сериозно предизвикателство от тактическа гледна точка. Фронтална атака срещу по-многоброен противник в ограничено пространство. Да не говорим, че войниците от улицата щяха да се притекат на помощ и да ударят в гръб евентуалните нападатели. Вражески сили отпред, вражески сили отзад, а Ричър и компания бяха без бронирани жилетки, гранати, автоматични оръжия, огнехвъргачки и други подобни.