— Предполагам, че ключовият въпрос е дали Грегъри вярва на Данило — заяви Ричър.
— Има ли значение? — попита Хоган.
— Че защо да не му вярва? — учуди се Аби.
— Поради две причини — обясни Ричър. — Първо, Грегъри не вярва на никого. Не е стигнал дотук благодарение на вярата си в хората. Грегъри е змия, затова предполага, че всички около него също са змии. Второ, досега най-голямата заплаха винаги е идвала от Данило. Той е вторият човек в командната верига. Той е заместникът, потенциалният бъдещ лидер. Всеки ден се случват подобни неща. Генерали излизат в пенсия, длъжностите им се заемат от полковници…
— Това помага ли ни?
— Трябва да минеш през офиса на Данило, за да стигнеш до този на Грегъри.
— Нормално е — отбеляза Хоган. — Всички правят така. Това е задължението на заместника или на началник-щаба.
— Представи си обратната ситуация. За да напусне собствения си офис, Грегъри трябва да мине през този на Данило. А той е параноик, може би не без основание. Но резултатът е налице. Грегъри е още жив. Не е задължително да си въобразява, че е крупен бизнесмен, който пожелава приятна вечер на секретарката си и я нарича „скъпа“. Не, за него минаването през кабинета отпред наподобява по-скоро попадането в смъртоносен капан. Където зад бюрото го очаква не красива секретарка, а взвод за екзекуции. Или по-лошо, блокада, която няма да бъде вдигната, ако не удовлетвори определени желания. Може би ще му позволят да отстъпи лидерството и да запази достойнство.
Аби кимна.
— Такава е човешката природа — каза тя. — Хората правят твърде много глупости, но понякога решават да постъпят както трябва.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хоган.
— Грегъри разполага с авариен изход.
Тримата минаха зад щанда и седнаха на пода срещу витрините, недалече от вързания продавач. Проведоха съвещание на високо равнище. А то винаги се организира зад фронтовата линия. Хоган влезе в ролята на вечно недоволен, критично настроен морски пехотинец. От една страна, защото бе именно такъв, а от друга — като професионално задължение. Всеки план трябва да бъде подложен на стрес тест от всяка възможна гледна точка.
— В най-лошия случай — каза той — ще попаднем в същата ситуация, но обърната на сто и осемдесет градуса. Хора по тротоарите на другата улица, които да наблюдават задния изход, и още хора вътре, в тесните коридори. Има си специален термин за това.
— Симетричност — каза Ричър.
— Именно.
— Такава е човешката природа — каза Аби. — Хората правят твърде много глупости, но понякога решават да постъпят както трябва.
— Какво означава това? — попита Хоган.
— Аварийният изход би поставил Грегъри в неизгодно положение — каза тя. — Би издал страха му. В най-добрия случай би показал, че не вярва на собствената си охрана или на армията от верни войници, която го е оградила. А той не може да допусне подобно нещо. Това е Грегъри. Той не може да проявява слабости. Неговата собствена организация не търпи слабости.
— И?
— Аварийният изход е таен. Никой не го охранява, защото никой не подозира за съществуването му.
— Дори Данило?
— Особено Данило — обади се Ричър. — Той е най-голямата заплаха. Това е организирано зад гърба на Данило. Обзалагам се, че ако се върнем назад във времето, ще открием период от две седмици, в който Данило е бил изпратен някъде далече от тук. И тъкмо преди да се върне, двама строителни работници са претърпели трагична злополука.
— Следователно никой освен Грегъри не знае къде се намира въпросният таен тунел.
— Точно така.
— Но това включва и нас. Ние също нямаме представа къде да го търсим.
— В някое мазе, което е свързано с друго мазе.
— Това ли е планът ти?
— Анализирай ситуацията от гледната точка на Грегъри. Той не се е издигнал до тук, поемайки рискове. Атакува ли някой офисите му, той трябва светкавично да изчезне. И тъй като ще попадне в силно стресова ситуация, не може да си позволи объркване или суетене. Пътят му за бягство трябва да е обозначен съвсем ясно. Със стрелки по стените или дори с аварийно осветление като в салона на самолет. Трябва само да открием вратата, която излиза на уличката в другия край на тунела. Ще влезем оттам и ще проследим стрелките по обратния път. Може да се озовем в кабинета му през някоя стара маслена картина на стената.