— И пак ще се изправим срещу многоброен противник. Ще се смени само последователността. Те ще нахлуят през вратата на офиса.
— Да се надяваме.
— Не виждам какво печелим.
— Две неща — обясни Ричър. — Няма да има противник зад гърба ни и ще елиминираме врага от висшите чинове към нисшите, а не от нисшите към висшите. Така е далеч по-ефективно.
— Чакай малко — възрази Хоган, — на улицата също има хора. Нали говорим за симетричност. По ъглите на задната улица също ще има постове. Няма да влезем лесно.
— Ако исках да ми е лесно, щях да стана морски пехотинец.
Напуснаха заложната къща така, както бяха проникнали в нея — през задния коридор, през задната врата и по задната уличка. Забързаха към колата, отначало предпазливо, но после ускориха крачка. Колата ги очакваше на мястото, на което я бяха оставили. Не завариха квитанция за глоба на предното стъкло. Дори пътните полицаи бяха отишли източно от Сентър Стрийт. Аби седна зад волана. Тя познаваше квартала най-добре. Описа широк кръг, който я отведе далече от таксиметровата компания. Спря две преки зад нея, на тиха уличка зад семеен магазин, в който продаваха маркучи за перални машини. Аби остави двигателя да работи. Хоган излезе, а тя се плъзна на дясната седалка. Хоган заобиколи отпред и зае мястото ѝ зад волана. Ричър остана отзад.
— Готови ли сте? — попита той.
Последва рязко кимване от Хоган. И решително кимване от Аби.
— Да действаме тогава — каза Ричър.
Хоган продължи до следващата пряка и зави наляво. На отсрещния ъгъл стояха двама души. Черни костюми, бели ризи. На далечния ляв ъгъл спрямо предишната позиция на Ричър и на близкия десен ъгъл спрямо сегашната му позиция. Симетричност. Стояха с гръб към сградите, които охраняваха, вперили поглед пред себе си като добри войници на пост.
Двамата видяха да приближава един от собствените им автомобили. Черен линкълн. Не успяха да видят хората на предната седалка. А задните прозорци бяха тонирани. Колата зави наляво точно пред тях. Навлезе в пряката. Отдясно се намираше агенция за недвижими имоти, собственост на Грегъри, отляво — друга агенция за недвижими имоти. На следващия ъгъл стояха още двама души. Преди на далечния десен ъгъл, а сега на близкия ляв ъгъл.
Колата намали и спря до бордюра. Задният прозорец се смъкна, през него се подаде ръка и повика охранителите. Мъжете на ъгъла тръгнаха към линкълна. Чист рефлекс. После обаче се сепнаха. Замислиха се. Но не промениха решението си. Защо да го правят? Колата бе от техните. Освен това бяха в състояние на повишена готовност, а това предполагаше куп спешни задачи, които не търпят отлагане. Затова те забързаха към линкълна.
Грешка.
Предната врата се отвори, когато те бяха на три метра. От там излезе Аби. Задната врата се отвори, когато те стигнаха до колата. От там излезе Ричър. Той удари с глава първия украинец. Направи го без видимо усилие, просто уцели момента и използва инерцията. Мъжът се свлече в канавката. Главата му се удари силно в бордюра. Лош късмет.
Ричър продължи към втория украинец. Изведнъж осъзна, че го е виждал и преди. Да, в онзи бар с малките пици, в който Аби работеше като сервитьорка. Охранителят на вратата. Онзи, който ѝ бе казал: „Изчезвай, хлапе!“. А Ричър му бе казал: „До скоро. Надявам се“.
Търпението му бе възнаградено.
Ричър стовари къс ляв в лицето му, не много силно, колкото да изправи тялото му, след което нанесе втори къс ляв, този път в корема му, за да го сгъне на две и да накара главата му да заеме удобна позиция — а именно на нивото на гърдите на Ричър или малко по-надолу, — след което да я хване и да я завърти рязко. Вратът на украинецът изпука и той се свлече на земята до своя приятел. Ричър коленичи и извади пълнителите от пистолетите им.
Линкълнът потегли.
Ричър се огледа. Двамата украинци на далечния ъгъл се приближаваха. Това бе неизбежно. Симетричност. Поради същите причини. И продължаваха да се приближават. Сега вече тичаха. Хоган ускори рязко, качи се на тротоара и ги блъсна. Грозна гледка. Двамата полетяха във въздуха и доказаха, че всички онези клишета за парцалени кукли отговарят на истината. Вероятно бяха мъртви, преди да паднат на земята. Още от удара в колата. Претърколиха се на тротоара, разперили ръце и крака във всички посоки. Хоган спря и излезе. Ричър се изправи и продължи по тротоара.
Срещнаха се по средата на пряката. Аби вече бе там. Тя посочи някакво място зад гърба на Хоган.
— Там.
— Защо реши така? — попита Ричър.
Не бе очаквал подобна улица. Не приличаше на онази зад заложната къща. Нямаше голи тухли, решетки по прозорците, провиснали кабели. Вместо тях имаше спретната редица току-що реновирани сгради. Като улицата с онази адвокатска кантора. Чисти и светли. Партерните етажи бяха заети предимно от магазини. С далеч по-приветливи фасади от заложната къща, таксиметровата компания и фирмата, предоставяща съдебни гаранции.