Рязко кимване от Хоган. Решително кимване от Аби.
Върнаха се по обратния път. Два завоя. Озоваха се пред стоманената врата. Аби поднесе телефона си към пантите. Изглеждаха доста качествена изработка. Кована стомана. Гладка повърхност. Но без следа от масло или грес. С други думи, непредсказуеми. Вратата нямаше дръжка. Само две дебели планки, които да държат резето. Ричър прокара пръст по една от тях. Разигра наум онова, което трябваше да направи. Бързо или бавно. Вратата щеше да бъде замаскирана по някакъв начин от другата страна. Но с нищо необичайно. Нищо, което да изисква намесата на работници. Нищо, което да промени стаята. Нищо, което Данило да забележи след завръщането си. Вероятно с мебел, която и преди е била там. Висока колкото Аби. Например библиотека. Ричър щеше да отвори металната врата и да отмести библиотеката. Бързо или бавно.
Оказа се бързо. Ричър побутна вратата и пантите заскърцаха пронизително още след първите един-два сантиметра. Затова той натисна рязко и бледата светлина от телефона на Аби му разкри задната част на тежка дървена мебел. Ричър блъсна здраво и тя падна. Оказа се доста нестабилна. Несъмнено библиотека. Ричър се покатери върху нея и влезе в стаята.
Грегъри седеше на зеленото кожено кресло зад бюрото си и размишляваше върху важни дела. Изведнъж чу пантите да проскърцват зад гърба му. Извърна се, за да види какво става, в мига, в който библиотеката падна върху него. А тя бе изработена от балтийски дъб, не от талашит. С други думи, масивна мебел. На всичкото отгоре отрупана с книги, сувенири, фотографии в рамка. Първо, ръбът на един рафт счупи рамото му и второ, милисекунда по-късно друг рафт разцепи черепа му. Накрая библиотеката се стовари върху Грегъри с цялата си тежест, събори креслото му, притисна главата му в ръба на бюрото му и запрати останалата част от него на пода. В резултат на това вратът му се изви под абсурден ъгъл и изпращя като съчка. Грегъри умря мигновено. Изобщо не усети допълнителната тежест върху тялото си, когато Ричър стъпи върху библиотеката.
Ричър видя пред себе си задната част на библиотеката, наклонена като рампа. Беше опряла в бюрото. Покатери се върху нея и видя отворена двойна врата, зад която се намираше външният офис. Мъжът в него тъкмо се надигаше зад бюрото си. На лицето му бе изписана искрена изненада, неописуем шок. Данило, предположи Ричър. Вратата на външния офис водеше към коридора отвъд него. Тя също бе отворена. От там долитаха звуци като чегъртане на столове по линолеум и тропот на крака. Пронизителното скърцане и оглушителният трясък бяха привлекли вниманието на всички.
Ричър държеше по един глок във всяка ръка. Десният бе насочен към Данило, левият към вратата. Хоган пристигна след него. Последна се появи Аби.
— Грегъри е мъртъв под библиотеката — каза тя.
— Как? — попита Ричър.
— Бил е зад бюрото и тя е паднала върху него. Предполагам, че е счупила врата му.
— Аз я бутнах върху него.
— Това е подробност.
Ричър се замисли за миг, после каза:
— Извадил е късмет.
Кимна към Данило и каза на Хоган:
— Арестувай този човек. Дръж го под око и гледай да не пострада. Двамата с него трябва да проведем важен разговор.
— Че за какво?
— Така се изразяваме в армията, преди да пребием някого до смърт.
— Ясно.
От този момент нататък събитията се развиха по начин, който впоследствие Ричър определи като неизбежен, дори предопределен по най-различни причини — културни особености, натиск от околните, сляпо подчинение, безнадеждна липса на алтернатива… Трудно можеше да прецени какви точно са причините. Но това му помогна да си обясни донякъде купчината тела в онзи коридор в задната част на дъскорезницата. Украинците прииждаха на талази. Пръв се появи едър мъж, който бързо осъзна какво става и посегна за оръжието си. Ричър го остави да извади пистолета си. Остави го да демонстрира намерението си кристално ясно. После го простреля в гърдите. Само веднъж. Появи се втори тип, напомпан със същото самочувствие. Сигурно си мислеше нещо от рода на: Аз ще се справя по-добре. Е, не се получи. Той положи началото на купчината пред офиса на Грегъри. Но това не спря останалите. Те продължиха да напират. Един след друг, един след друг. Ще попаднем в същата ситуация, но обърната на сто и осемдесет градуса. Хоган се бе оказал напълно прав. Първи пристигнаха най-високопоставените в организацията, после по-умните силоваци, заели позиции в другите офиси в сградата, и накрая глупавите биячи, заели позиции на улицата. Всички те се оказаха неумолимо привлечени от офиса на Грегъри и съответно невъзвратимо обречени. Отначало Ричър се опита да си обясни тази саможертва със средновековни понятия и принципи, но после се върна много по-назад във времето, сто хиляди поколения назад, когато отделянето от племето е изпълвало първобитния човек с неописуем ужас.