Притегателната сила на множеството бе опазила живи хората тогава. Но не и сега. В един момент настъпи тишина. Не се чуваха нови стъпки. Ричър изчака цяла минута. За всеки случай. Изстрелите бяха заглъхнали, за да направят място на гневна зловеща тишина.
Той се обърна с лице към Данило.
46
Данило бе дребен мъж според стандартите на Ричър. Висок около метър и седемдесет и пет, по-скоро слаб и жилав, отколкото пълен. Хоган бе свалил сакото му и бе изпразнил кобура му. В резултат на това украинецът изглеждаше гол и уязвим. Примирен с поражението. Хоган го бе накарал да застане до бюрото във вътрешния офис. Бюрото изглеждаше масивно, изработено от дърво с цвят на карамел. Падналата библиотека бе опряла в него. Сигурно тежеше цял тон. Из цялото помещение се бяха разпилели книги и вещи. Ричър видя Грегъри на пода. Тялото му бе извито под формата на буквата Z. Като се изключи това, босът на украинците изглеждаше добре. В отлично здраве. Висок, едър, солиден. Но мъртъв. Жалко.
Ричър пъхна левия си показалец под възела на вратовръзката на Данило, изви го като кука и го отведе на по-широко място. Завъртя го към себе си и коригира стойката му. Раменете назад, брадичката нагоре.
После отстъпи една крачка.
— Разкажи ми за онези порносайтове в интернет — каза Ричър.
— За кое? — попита Данило.
Ричър го зашлеви. С открита длан, но много силно. Ударът му вдигна Данило във въздуха. Тялото му направи половин салто и се свлече на земята там, където стената и подът се срещаха.
— Ставай — нареди му Ричър.
Данило се изправи бавно и неуверено. Първо изпъна ръце на земята, после застана на колене и опря длани в стената.
— Опитай пак — каза Ричър.
— Това е страничен бизнес — започна Данило.
— Къде се намира?
Данило се поколеба.
Ричър го удари отново. С другата ръка. Отново с открита длан. По-силно от предишния път. Данило падна отново и удари главата си в другата стена.
— Ставай — повтори Ричър.
Данило се изправи. Бавно и неуверено, плъзгайки длани по стената.
— Къде се намира? — повтори Ричър.
— Никъде — отвърна Данило. — И навсякъде. Това е интернет. Безброй сървъри във всяка точка на планетата.
— Откъде се контролира?
Данило наблюдаваше дясната ръка на Ричър. Беше се досетил каква ще бъде последователността на ударите. Не беше трудно. Дясно, ляво, дясно, ляво… Не му се искаше да отговаря, но щеше да му се наложи.
И той изрече думата. Онази, която не означаваше кошер или дупка, а гнездо, разположено много, много високо. После стисна устни. Намираше се между чука и наковалнята. Не можеше да разкрие местоположението. Това бе най-голямата им тайна. Той продължи да се взира в дясната ръка на Ричър.
— Вече знаем къде се намира — каза Ричър. — Не можеш да се пазариш. Не можеш да предложиш нищо в замяна.
Данило не отговори. Звънна мобилен телефон. Далечен приглушен сигнал. От другия коридор. В джоба на някой труп от купчината. Иззвъня шест пъти и спря. След него звънна друг. Също толкова далечен, също толкова приглушен. После звъннаха още два.
Корабът-майка се чудеше защо никой не отговаря.
— Съжалявам — каза Данило.
— За кое? — попита Ричър.
— За онова, което направих.
— Но го направи, нали? И нищо не е в състояние да промени този факт.
Данило не отговори.
— Да — каза Аби.
— Да — каза Хоган.
Ричър простреля Данило в челото със същия „Хеклер и Кох“, който Хоган му бе отнел. Стандартното въоръжение на германската полиция. Пистолетът по нищо не се отличаваше от другите. Нищо чудно да бяха с последователни серийни номера. Доставка на едро, извършена с помощта на корумпирано немско ченге. Данило падна. Остатъкът от главата му остана в собствения му офис, тялото му — в този на Грегъри. Ричър се огледа. Ще елиминираме врага от висшите чинове към нисшите, а не от нисшите към висшите. Така е далеч по-ефективно. Свършиха си работата. Телата на украинците лежаха като фигурки от корпоративна схема. Грегъри, Данило, заместниците… Навсякъде звъняха телефони.
Ричър, Аби и Хоган си тръгнаха по обратния път, през тайния коридор. Прекосиха празния магазин и излязоха на улицата. Украинците, които бяха охранявали двата края на пряката, лежаха на местата, където бяха паднали. На никого не му бе минало през ум да позвъни на ченгетата заради някакви трупове до черен линкълн в западната половина на града. Всеки смяташе, че това не е негова работа.