— А сега накъде? — поинтересува се Аби.
— Добре ли си? — попита Ричър.
— Да. Къде отиваме?
Ричър вдигна поглед към небостъргачите в центъра. Шест кули от стомана и стъкло. Три от тях превърнати в офис центрове, другите три — в хотели.
— Трябва да се сбогувам със семейство Шевик. Това може да е последната ми възможност.
— Защо?
— Дъскорезницата няма да гори цяла вечност. Рано или късно ченгетата ще се върнат западно от Сентър Стрийт. И някои от тях ще установят, че са се лишили от онази хилядарка седмично, която са получавали до момента. Ще се ядосат на някого. Ще започнат да задават въпроси. Когато това се случи, по-добре да съм далече оттук.
— Ще заминеш ли?
— Ела с мен.
Аби не отговори.
— Звънни на Вантреска и му кажи да ни чака.
Зарязаха линкълна. Един вид предупреждение. Като пътен знак. Който обаче не гласи: Минаването забранено, а Питането забранено. Слънцето се издигаше високо. По небето не се виждаше и едно облаче. Следобедът преваляше. Ричър, Аби и Хоган тръгнаха пеша в посоката, от която бяха дошли. Влязоха в хотела, почукаха на вратата на семейство Шевик. Мария погледна през шпионката и отвори. Бартън и Вантреска вече бяха там.
Детективът посочи през прозореца. Лявата от двете кули с офиси, западно от Сентър Стрийт. Обикновен паралелепипед, висок двайсет етажа със стъклена фасада, която отразяваше слънчевите лъчи. Над прозорците на последния етаж грееше безлично название. Можеше да принадлежи както на застрахователна компания, така и на слабително лекарство.
— Сигурни ли сте? — попита Ричър.
— Това са единствените нови наематели за периода, който ни интересува. Последните три етажа. Никой не е чувал за тази компания. До нея се стига само с асансьор и там се случват странни неща.
— Браво на вас.
— Благодари на Бартън. Той познава саксофонист, който работи в отдел „Архитектура и благоустройство“ в общината.
Вантреска явно се бе обадил на румсървис още с пристигането си, защото след няколко минути се появи келнер с количка, отрупана с храни и напитки. Сандвичи, мъфини и бисквити, още топли от микровълновата. Плюс вода, кола, студен чай, горещ чай и най-хубавото от всичко — горещо кафе във висока хромирана кана, която проблясваше на слънцето. Всички ядоха заедно. Вантреска каза, че е изпратил хора да почистят къщата на Шевик, след което с нея ще се заемат зидар и бояджия. След ден Арън и Мария можели да се приберат в дома си. Ако желаят. Те му благодариха искрено.
А после погледнаха въпросително Ричър.
— Очаквайте банков превод към края на работния ден — каза той.
Арън се поколеба за секунда, после попита вежливо:
— Колко голям?
— Обичам кръглите числа. Но ако е прекалено голям, раздайте излишъка. На хора, озовали се в същото положение като вас. Помислете и за онези адвокати. Джулиан Харви Ууд, Джино Веторето и Айзък Мехай-Байфорд. Вършат добра работа, особено за хора с толкова много имена.
Ричър извади плика от заложната къща. Брачните халки, пръстените с малките диаманти, часовникът със счупено стъкло. Връчи го на Мария с думите:
— Обявиха фалит.
После Ричър, Аби, Бартън, Хоган и Вантреска си тръгнаха. Взеха асансьора и излязоха на улицата.
На половин пряка от небостъргача с офисите попаднаха на малко кафене с масички отзад. Влязоха и се настаниха плътно един до друг, петима души на маса за четирима. Вантреска и Бартън споделиха какво са открили. Сградата била завършена преди три години. Имала двайсет етажа и четирийсет офиса. До момента — пълен провал от комерсиална гледна точка. Местната икономика едва кретала. Неизвестната компания сключила изгодна сделка за осемнайсетия, деветнайсетия и двайсетия етаж. Единствените други наематели били стоматологичен кабинет на третия етаж и агенция за недвижими имоти на втория. Всички останали офиси били празни.
— Какво би направила морската пехота? — обърна се Ричър към Хоган.
— Най-вероятно би евакуирала зъболекаря и брокера и би подпалила сградата. Така мишените от последните три етажа ще бъдат принудени да избягат по аварийните стълби или да останат и да загинат в пожара. И в двата случая печелим без особени усилия.
Ричър се обърна към Вантреска:
— Какво би направила танковата ти дивизия?