Прибраха всичко в чантите и ги метнаха през рамо. Тръгнаха по обратния път, но без да се отбиват в кафенето. Подминаха го и продължиха напред, към входа на високия бизнес център.
48
Както бе съобщил Бартън, предната стена на фоайето се оказа стъклена. Което означаваше, че охраната вътре ще ги забележи отдалече. Поне от десетина метра. Което пък при скоростта, с която се движеха в момента, означаваше няколко секунди. Които, надяваше се Ричър, ще изминат в объркване. В липса на ясно и категорично решение. Група от пет души автоматично попадаше в категорията „заподозрени“. Но тези петимата може би не бяха такива. Все пак носеха инструменти. Единият беше жена. Е, това едва ли бе необичайно. Нали така? Тук беше Америка. Друг обаче приличаше на онзи тип от Киев. Грегъри бе разпратил снимката му, преди да си изключи телефона. Възможно ли бе да е водопроводчик? Всичко това бе достатъчно да забави реакцията им с няколко фатални секунди, защото, преди охранителите да решат какво да правят, входната врата се завъртя бързо и от нея излязоха първо Ричър, после Хоган, Вантреска, Бартън и накрая Аби. И всичките извадиха пистолети от чантите си с инструменти. Петимата се разпръснаха ветрилообразно. Хоган и Вантреска спринтираха право напред, Аби ги последва, а Ричър и Бартън се заеха с двамата до вратата, опряха пистолети под брадичките им и ги блъснаха назад. Хоган, Вантреска и Аби прескочиха турникетите. Двамата мъже се хвърлиха върху другите двама охранители в костюми и ги събориха на земята. Аби застана пред контролното табло на асансьорите.
Приготви се да изпълни своята задача. Застина неподвижно за секунда. Закриваше с гръб светлината откъм улицата. Дребничка, слаба и стройна, облечена изцяло в черно, с пистолет в ръка. Идеално изпълнение. Образ от кошмар.
Аби се приведе напред и напръска малкия стъклен панел с боя. Бяха купили спрей с черна боя от железарския магазин. В този момент Бартън правеше същото — пръскаше стъклената стена, но с бяла боя и така създаваше впечатлението, че сградата е празна и се отдава под наем. Ричър и Вантреска държаха под прицел четиримата мъже в костюми. Събраха ги на едно място и Хоган се накани да завърже ръцете им със свински опашки, купени от железарския магазин.
Охранителят на рецепцията се оглеждаше неспокойно.
— За тях ли работиш? — извика му Ричър.
— Не, сър — отвърна мъжът. — Нямам нищо общо с тях.
— Но въпреки това работиш като охранител. Имаш служебни задължения. Най-малкото към собственика на сградата. Нищо чудно да си положил клетва. Ако те пуснем, ще се почувстваш задължен да позвъниш на ченгетата. Защото ми приличаш на човек, който държи на принципите си. Затова ще вържем и теб. Може дори да ти сложим качулка на главата. Ще те оставим на пода зад рецепцията. А после можеш да отречеш всичко. Устройва ли те?
— Като че ли така е най-добре — съгласи се охранителят.
— Първо заключи вратата.
Мъжът стана от мястото си.
И тогава целият план отиде по дяволите. Тогава всичко, което до момента се бе развивало идеално, се преобърна с главата надолу. Макар че впоследствие, когато Ричър подлагаше случилото се на честен и обективен анализ, неизменно стигаше до извода, че тъкмо в този момент планът е заработил както трябва. Тайничко се бе надявал нещата да се развият именно по този начин. Нали затова бяха купили трионите?
Нещо напълно неочаквано… откачено.
Хоган се наведе да стегне със свинска опашка глезените на първия охранител. Човекът или се паникьоса, или изпадна в крайно отчаяние, или и двете. А може би се надяваше да постави началото на някаква съпротива. Каквато и да бе причината, той изведнъж се хвърли напред с лудешки блясък в очите и необуздана енергия в крайниците. Така сам се натресе на пистолета на Вантреска.
Който постъпи както трябва. Забеляза с периферното си зрение, че Хоган полита назад, всъщност претърколи се през глава като добър морски пехотинец, за да избегне първо ритника на охранителя, а после и евентуалния приятелски огън. Видя, че зад него няма никой. С други думи, нямаше опасност куршумът да прониже тялото на охранителя и да засегне друг човек. Стените бяха бетонни. С други думи, нямаше опасност куршумът да премине през тях. Дори нямаше да вдигне много шум предвид близостта на изстрела. Гърдите на охранителя щяха да изиграят ролята на огромен заглушител.