Продължиха нататък. Не видяха нищо. Нито хора. Нито оборудване. Ричър нямаше представа какви компютри и машинарии да очаква. И ме подсеща за онези филми, които показват някой луд учен в лаборатория, пълна със странни апарати, през които преминават искри от енергия. Ричър свързваше термина сървър с тенисист, който сервира топката. Вантреска предположи, че цялото оборудване едва ли надхвърля половин дузина компютри. А информацията се пази на облаци. Облаци? Така се изрази Вантреска. Хоган очакваше стая с бял ламинат и хладен въздух.
Продължиха нататък.
Не видяха нищо.
— Чакайте — прошепна Ричър. — Губим си времето. Мисля, че конникът без глава е събрал всички свободни хора пред асансьорите. Оцелели са само онези, които в този момент са имали някаква работа. И сега са се скрили. За тях това е като битката на генерал Къстър при Литъл Бигхорн.
— Колко? — попита Хоган.
— Не ме интересува — отвърна Ричър. — Стига Труленко да е сред тях.
— Ако става въпроса за шест лаптопа — каза Аби, — достатъчни са двама оператори.
— Плюс охрана — уточни Ричър. — В зависимост от инструкциите на Москва колко охранители трябва да има в стаята във всеки един момент. Това променя нещата.
— От Москва щяха да изпратят цял полк, ако можеха — подхвърли Вантреска.
— Предполагам, че всичко зависи от размерите на помещението.
— Ако лаптопите са шест — каза Хоган, — то може да е с размери на килер. Може да е навсякъде. Може да е скрито зад тайна врата, която се отваря в някой килер.
— Не, Труленко би искал прозорци — възрази Аби. — Особено след като тук има такива прозорци. Обзалагам се, че се наслаждава на гледката. Обзалагам се, че обожава да стои тук и да гледа през прозореца. Така сякаш се извисява над всички онези незначителни създания, които сноват по улиците долу. Макар на практика Труленко да е неудачник и пленник. Обзалагам се, че гледката го кара да се чувства по-добре.
— Чакайте — каза отново Ричър и погледна Бартън. — Ти спомена, че на четвъртия етаж си успял да обиколиш целия периметър на централното ядро. Но не и на петия. Заради по-големите офиси отзад. А в тях четвъртата стена на ядрото би се превърнала в стена в самите помещения.
— Да — отвърна Бартън.
— Добре е да имаш подобна стена, нали? — попита Ричър. — Тя осигурява най-близък достъп до шахтите с кабелите, разположени до асансьорите. — Погледна Вантреска и продължи: — Навремето, ако трябваше да прокараш телефонни кабели, колко дълги щеше да ги направиш?
— Максимално къси — отговори Вантреска.
— Защо?
— Кабелите са уязвими.
Ричър кимна.
— Особено в механично отношение — каза той. — А стената е разположена в непосредствена близост до електричеството, водата и генератора, който да се включи в случай на необходимост. Предполагам, че украинците са търсели подобна стена. — Ричър произнесе онази дума, която означаваше кошер, гнездо или дупка за нещо, което бръмчи, лети или рови. — Издигнали са я от задната част на асансьорната шахта чак до прозорците отпред. Защото шефовете са искали стена, а Труленко е искал гледка. Какво друго им е оставало да направят?
— Помещението е доста голямо — отбеляза Вантреска.
Ричър кимна.
— Със същите размери и форма като фоайето долу — каза той. — Същото помещение, но завъртяно на сто и осемдесет градуса.
— Достатъчно, за да побере цял полк.
— Най-много две роти стрелци.
— А може би никого — обади се Аби. — Защото такава е човешката природа. Тези типове са от Украйна, а онези от Москва обикновено се държат с тях като големи батковци с малки деца. Нищо чудно украинците да са променили правилата. Какво значение има дали стаята ще е пълна с охрана или не? Нали разполагат с цяла клетка? Навсякъде тук е еднакво безопасно. Може Труленко да не е искал в стаята му да има охрана, да надзърта през рамото му, докато работи… Това също е част от човешката природа.
— Украинците повишиха нивото на тревога — отбеляза Хоган. — Трябва да са оставили някого тук.
— Не е задължително — възрази Аби. — Не могат да се свържат с никого вече два часа. Мисля, че инстинктът ги е подтикнал да излязат навън и да се втурнат към барикадите, така да се каже. Мисля, че не са устояли на изкушението. Защото не биха искали да останат в коридора в очакване на неизбежното.
— Умните глави в „Уест Пойнт“ биха определили това като необосновани предположения, които варират в широк спектър. От празно помещение до помещение, пълно с цял полк противници.