Зад нея седяха двама души. Ричър веднага позна Труленко. От описанието на Аби. От снимките във вестника. Наистина дребен. Млад, но с оредяваща коса. И очила. Не е от хората, които могат да мъкнат камъни в кариера. Беше облечен с памучен панталон и тениска. Мъжът, който седеше до него, бе с около пет години по-млад. Висок и слаб, с превити рамене, вероятно от дългото време, прекарано над клавиатурата.
Труленко каза нещо на украински.
— Предупреди другия да не ни казва нищо — преведе Вантреска.
— Лошо начало — отвърна Ричър.
Бартън и Хоган издърпаха двамата по-далече от клавиатурите. Ричър отиде до прозореца и погледна към хората долу на улицата.
— Да предположим, че пишете програма — каза той. — Ето какво трябва да знаете за едната страна на уравнението. Нашата. Не сме свързани с нито една федерална агенция, не сме свързани с правосъдието. Ние сме частни лица, които имат две много конкретни изисквания. Нищо друго не ни интересува. Направете каквото искаме от вас и ще си тръгнем. Никога няма да ни видите.
Никакъв отговор.
— Какво ви подсказва, че ще се случи, вашата непогрешима компютърна логика?
Никакъв отговор.
— Правилно — продължи Ричър. — Не сме свързани с нито една федерална агенция, не сме свързани с правосъдието. Което означава, че не следваме никакви правила. Справихме се сами с цяла армия от най-коравите войници, които бяхте виждали до момента. Проникнахме в непревземаемата ви бърлога. Което означава, че сме по-корави. И по-зли. Непогрешимата ви логика ви подсказва, че ще страдате, ако не направите това, което искаме. Преди да дойдем тук, се отбихме в железарски магазин. Можем да разиграем ситуацията като партия шах. Очевидно ще започнем с хлапето. Невъзможно е да спечелите. Рано или късно ще направите това, което ви кажем. Логиката ви подсказва да изпълните желанията ни още сега. Да ни спестите главоболията.
— Аз не съм от тях — обади се Труленко.
— Но работиш за тях.
— Нямах друга възможност. Не им дължа вярност или нещо подобно. Може да се споразумеем. Трябва да направя две неща и ще ме пуснете да си тръгна. Това ли казвате?
— Но умната — предупреди го Ричър. — Знаем достатъчно. Ще разберем какво правиш. Купихме елмаз за стъкло от онази железария. Ще изрежем кръгла дупка в прозореца. И ще те пуснем от там. Като писмо в пощенска кутия.
— Кои са тези две неща?
— Първото е свързано с порнографията. С различните сайтове, които поддържате в интернет.
— Заради порнографията ли сте тук?
— Казах ти вече, имаме две много конкретни изисквания към вас — повтори Ричър. — Първото е свързано с порнографията.
— Но това е страничен бизнес, човече!
— Изтрий ги. Заличи ги. Унищожи ги. Каквато и дума да използвате.
— Всичките?
— Завинаги.
— Добре — съгласи се Труленко. — Мисля, че мога да го направя. Нещо против да попитам дали не сте тръгнали на някакъв кръстоносен поход в защита на морала?
— Коя част от случилото се дотук би определил като морална?
Труленко не отговори. Ричър пристъпи напред и застана до него. Бартън и Хоган останаха зад него. Труленко отиде до работната маса.
— Обясни ни какво е всичко това — нареди Ричър.
Труленко посочи:
— Първите два компютъра са свързани със социални медии. Бълват непрекъснат поток от измислени истории, които на свой ред захранват сайтове, чиито създатели са толкова глупави, че вярват на всичко. Така новините стигат до телевизии, чиито репортери също са толкова глупави, че вярват на всичко. Третият се занимава с кражби на самоличност. Четвъртият — с най-различни неща.
— А петият?
— С парите.
— Къде е порното?
— На номер четири. При другите неща. Все пак това е страничен бизнес, както казах.
— Залавяй се за първата задача — каза Ричър.
Останалите се събраха около него. В интерес на истината, познанията им бяха елементарни. Като на обикновени потребители. Труленко обаче не го знаеше. Строгите им погледи го накараха да заработи енергично. Въведе дълга парола. Отговори с да, да, да, на всички въпроси, които му зададе системата. По екрана потече дълъг текст. Накрая спря.
Труленко се изправи.
— Готово — обяви той. — Съдържанието е изтрито без възможност за възстановяване, имената на домейните са обявени за продажба.
Никой не възрази.
— Добре — каза Ричър. — Да се заемем с номер пет. Покажи ни парите.