После той си тръгна. Прекоси центъра, прекоси и Сентър Стрийт, като гледаше да не минава през по-скъпите квартали. След по-малко от километър се озова пред автогарата. Влезе вътре, погледна таблото и си купи билет. Разполагаше с пет бона в джоба си. Парите от заложната къща. Тежестта им му доставяше удоволствие. С тях щеше да плати пътуването си. И да изкара две-три седмици. Може би повече, ако пестеше.
Десет дни по-късно Ричър пътуваше на север заедно с лятото. В един автобус случайно попадна на забравен брой на „Уошингтън Поуст“. Откри вътре дълга статия, посветена на прочистването на голям град от организирана престъпност. Която отдавна създавала сериозни проблеми. Но те вече били решени. Свършено било и с двете съперничещи си банди. Край на изнудванията. Край на наркотиците. Край на насилието. Край на страха. Новият началник на полицията си приписал всички заслуги. Заявил, че е изпълнен с идеи и енергия и ще действа като метла. Говорело се, че след време може да се кандидатира за кмет. Дори за губернатор. Защо не? Постижението му бе наистина блестящо.
Обработка
Сканиране: ehobeho, 2020
Разпознаване, корекция и форматиране: skygge, 2020