— Трябва да те проверим за бръмбари — каза албанецът.
Грегъри кимна и съблече тениската си. Гърдите му бяха широки, мускулести, обрасли с косми. Нямаше записващо устройство. Албанецът опипа шевовете на тениската и му я върна. Грегъри я облече и прокара пръсти през косата си.
— Насам — посочи с ръка албанецът и го поведе към барака от гофрирана ламарина.
Петимата ги последваха. Минаха през най-обикновена на вид метална врата. Зад нея се простираше помещение без прозорци, което напомняше заседателна зала. Четирите ламинирани маси бяха долепени една до друга, образувайки своеобразна бариера. По средата на срещуположната страна се бе настанил Дино. Беше по-млад от Грегъри с година-две и по-нисък с пет-шест сантиметра, но по-широкоплещест. Имаше черна коса и белег от нож на лявата половина от лицето — по-късата му част бе разположена над веждата, а по-дългата се простираше от скулата до брадичката. Белегът приличаше на обърнат наопаки удивителен знак.
Мъжът, който бе разговарял с Грегъри отвън, издърпа един стол за украинеца точно срещу Дино, след което заобиколи масата и се настани отдясно на шефа си, както се полага на верен лейтенант. Неговата дясна ръка, първи помощник. Петимата се разделиха — трима седнаха от едната страна на Дино, двама от другата. Грегъри остана сам срещу седем безизразни лица. Всички мълчаха. Накрая Дино попита:
— На какво дължа тази висока чест?
Добрите маниери бяха задължителни.
— Кметството ще назначи нов полицейски комисар.
— Знаем — отвърна Дино.
— Той е избран измежду сегашните служители на управлението.
— И това знаем — каза Дино.
— И се заканва да прочисти града от организираната престъпност. От нас и от вас.
— Знаем — потрети Дино.
— Имаме човек в кабинета му.
Дино не каза нищо. Защото новината го изненада.
Грегъри продължи:
— Нашият човек е открил харддиск, скрит в някакво чекмедже. Отворил го и попаднал на секретен файл.
— Какъв файл?
— Оперативен план на разследването срещу нас.
— И какво предвижда той?
— Не е особено подробен — отвърна Грегъри. — На места дори е прекалено общ. Но това не е проблем. Новият комисар допълва файла всеки ден… прибавя нови и нови парченца от пъзела. Защото непрекъснато получава вътрешна информация.
— Откъде?
— Нашият човек потърсил по-упорито и открил друг файл. Съвсем различен.
— Какъв файл?
— По-точно, списък.
— Какъв списък?
— На най-доверените информатори на полицейското управление — каза Грегъри.
— И?
— В него имаше четири имена.
— И?
— Двама от тях бяха мои хора — продължи Грегъри.
Никой не каза нито дума. Накрая Дино попита:
— Какво направи с тях?
— Не се съмнявам, че можеш да си представиш.
Отново никой не каза нито дума.
Тогава Дино попита:
— Защо ми казваш всичко това? Какво ме засяга?
— Другите две имена в списъка бяха на твои хора.
Тишина.
— И двамата сме в едно и също положение — продължи Грегъри.
— Кои са? — попита Дино.
Украинецът му съобщи имената.
— Защо ми казваш всичко това?
— Защото имаме споразумение — отвърна Грегъри. — А аз държа на думата си.
— Но ти ще извлечеш огромна печалба, ако с мен се случи нещо. Ще поемеш целия град.
— Ще спечеля само на теория — заяви Грегъри. — Смятам, че статуквото ме устройва напълно. Къде ще намеря честни хора, които да поемат и твоя бизнес? Очевидно не разполагам с достатъчно доверени лица, които да въртят собствените ми дела.
— Явно това се отнася и за мен.
— Може да се хванем за гушите още утре. Но днес ще уважим споразумението. Съжалявам, че ти донесох тази неприятна новина. Но тя злепоставя и мен. И то пред теб. Надявам се, че го разбираш. Ситуацията е една и съща и за двама ни.
Дино кимна, но не каза нищо.
— Имам един въпрос — продължи Грегъри.
— Питай! — подкани го албанецът.
— Щеше ли да ми кажеш, както аз направих, ако шпионинът в полицията беше твой, а не мой?
Дино се замисли продължително. Накрая заяви:
— Да, и то поради същите причини. Имаме споразумение. И ако в списъка на ченгетата има имена и на мои, и на твои хора, не бива да прибързваме и да правим глупости.
Грегъри кимна и се изправи.
Първият помощник на Дино се надигна от мястото си, за да го изпрати.
— Всичко наред ли е сега? — попита Дино.
— От моя страна, да — отвърна Грегъри. — Мога да ви го гарантирам. От шест часа сутринта насам вече сме в безопасност. Имаме човек в градския крематориум. Дължи ни пари. Не възрази срещу предложението ни да запали огъня малко по-рано.