Мег получила работата. Старши вицепрезидент по комуникациите и връзките с обществеността. Компанията все пак била стартъп — мастилото на учредителния договор и останалите документи още не било изсъхнало, както се казва — затова и заплатата не била голяма. Плащали ѝ малко повече, отколкото получавала до момента. Но пък имало страшно много бонуси. Опции за закупуване на акции, пенсионни осигуровки, здравни осигуровки, европейски спортен автомобил… Плюс цял куп необичайни за местните, но типични за Сан Франциско екстри като безплатни пици, шоколади и масажи. Всичко това допаднало на Мег. Най-привлекателна ѝ се сторила възможността да купи акции от компанията. Някой ден можела да се превърне в милионер. Или милиардер. Буквално. Така се случвали тези неща.
Отначало всичко вървяло добре. Мег се справяла чудесно с работата си — вдигала много шум, правела страхотна реклама, и на два-три пъти през първата година имали усещането, че аха, и ще стъпят на върха. Но това така и не се случило. Втората година протекла по същия начин. Нещата изглеждали идеални, но… нищо не се случвало. Третата година ситуацията се влошила. Инвеститорите се изнервили. Парите секнали. Но компанията продължавала да се държи. Продали сградата, в която се помещавали, и се настанили като наематели на два етажа от нея. Сложи край на безплатните пици и шоколади. Масите за масаж също изчезнали. Служителите работели по-усърдно от всякога, рамо до рамо в отеснелите офиси, все така уверени, все така решени да успеят.
Тогава Мег се разболяла от рак.
Или по-точно, открила, че шест месеца по-рано се е разболяла от рак. Била прекалено заета, за да ходи по лекари. Решила, че загубата на тегло се дължи на усърдната работа. Но не било така. Диагнозата не била обнадеждаваща. Заболяването се оказало агресивно, при това в напреднал стадий. Единствената надежда била комбинация от няколко нови метода на лечение. Те били екзотични и скъпи, но първоначалните резултати били обнадеждаващи. Тези методи явно работели. Броят на излекуваните пациенти нараствал непрекъснато. Лекарите заявили, че това е единствената възможност, и Мег се записала на първия сеанс още на следващата сутрин.
И тогава започнали всички проблеми.
— Изскочи някакъв проблем със здравната ѝ застраховка — каза Мария Шевик. — Системата отхвърляше номера ѝ. Лекарите тъкмо бяха подготвили Мег за химиотерапия, когато се появиха някакви хора и започнаха да я питат за трите ѝ имена, датата ѝ на раждане, номера на социалната ѝ осигуровка. Същински кошмар. Свързаха се със здравноосигурителната компания, но като че ли никой не знаеше какво става. Виждаха номера ѝ в системата, виждаха, че е клиент, но при всяко въвеждане на кода, тя го отхвърляше. Подаваше съобщение за грешка. Решиха, че проблемът е компютърен. Нищо особено. Заявиха, че ще го оправят още на следващия ден. От болницата обаче бяха категорични, че не могат да чакат. Накараха ни да подпишем формуляр, с който се задължавахме да покрием всички разходи, ако парите от здравната застраховка не пристигнат. Увериха ни, че е чиста формалност. Непрекъснато ставали компютърни грешки. Всичко щяло да се оправи.
— Предполагам, че не се е оправило — отбеляза Ричър.
— Мина събота, мина неделя, направиха още два сеанса. Накрая дойде понеделник и разбрахме.
— Какво разбрахте? — попита Ричър, макар вече да се досещаше.
Мария Шевик поклати глава, въздъхна и закри устата си с длан, сякаш не намираше сили да изрече думите. Сякаш не можеше да продължи да говори. Съпругът ѝ се приведе напред, опря лакти на коленете и довърши историята.
— На третата година, когато инвеститорите започнали да се изнервят… — започна той. — Оказало се, че положението е много по-зле, отколкото си го представяли. Отколкото не само инвеститорите, но и служителите си го представяли. Шефът криел истината от всички. Включително от Мег. А зад кулисите всичко се разпадало. Шефът не плащал сметките. Нито цент. Не подновил здравните застраховки на служителите. Не платил вноските по старите застраховки. Системата отхвърляла номера на Мег, защото полицата ѝ била анулирана. На четвъртия ден от лечението открихме, че тя няма нито социална осигуровка, нито здравна застраховка.
— Вината не е нейна — каза Ричър. — Става въпрос за финансова измама или грубо нарушение на договора. Трябва да има начин.
— Всъщност има два начина — обясни Арън Шевик. — Единият е държавният гаранционен фонд, другият е гаранционният фонд на застрахователния бранш. И двата са създадени именно с тази цел. Естествено, свързахме се с тях. Хората в двата фонда заявиха, че ще обсъдят помежду си кой каква част от отговорността да поеме, след което ще възстановят всичките ни разходи дотук и ще поемат бъдещите. Очакваме решението им тези дни.