Двамата вървяха в индианска нишка, един зад друг, на приблизително еднакво разстояние, без да обръщат внимание на околните. Участъкът до първата пряка изглеждаше особено подходящ — отпред и отстрани по-специално, но отзад си оставаше прекалено открит. Затова младежът с брадичката се държеше на дистанция, докато мъжът с парите не пресече втората пряка. Която изглеждаше доста изолирана. Потънала в сянка и в двата края. Виждаха се няколко изоставени сгради, чиито врати и прозорци бяха заковани с дъски, отдавна затворена закусвалня и счетоводна къща с мръсни прозорци.
Идеално.
Време за действие.
Ричър предположи, че хлапакът ще направи своя ход точно тук. Предположи също така, че той първо ще се огледа нервно във всички посоки, включително назад, затова се скри зад един ъгъл и изчака секунда, две, три… Което би трябвало да е достатъчно и за най-зоркия поглед. После излезе иззад ъгъла и видя, че младежът с брадичката съкращава разстоянието, което го дели от мъжа с парите. Няколко бързи нетърпеливи крачки с дългите си крака и хлапакът бързо настигна мъжа с парите. Ричър не обичаше да тича, но в случая нямаше избор.
Закъсня. Хлапакът с брадичката блъсна мъжа с парите, който полетя напред и се просна тежко на улицата, при което удари ръцете, коленете и главата си. Хлапакът посегна към джоба на мъжа още докато той падаше, и измъкна плика. В този момент пристигна Ричър, който може да тичаше тромаво, но с ръста си от сто деветдесет и три сантиметра и теглото си от над сто и десет килограма бе същинска планина от мускули и кости. Която се стовари върху кльощавото хлапе, надвесено над мъжа. И то тъкмо когато се изправяше. Ричър заби рамото си в него и младежът полетя във въздуха като някое от онези чучела, които производителите на автомобили използват при тестовете за здравина. Миг по-късно хлапакът се приземи върху бордюра, разперил дългите си крайници. Горната половина от тялото му се бе проснала на тротоара, долната лежеше в канавката. Изобщо не помръдна.
Ричър отиде при него и взе плика. Не беше запечатан. Касиерите в банките никога не ги запечатваха. Най-горната банкнота бе стодоларова. Най-долната — също.
Ричър прокара пръст по пачката. Всички банкноти бяха стотачки. А това означаваше хиляди долари. Може би петнайсет бона. Дори двайсет.
Погледна назад. Възрастният мъж надигаше глава. Изглеждаше замаян и уплашен. На лицето му имаше рана. От падането. А може би от носа му течеше кръв.
Ричър вдигна плика в ръката си. Възрастният мъж впери поглед в него. Опита се да се изправи, но не успя.
Ричър се върна при него.
— Нещо счупено? — попита той.
— Какво се случи? — отвърна му с въпрос мъжът.
— Можете ли да се движите?
— Мисля, че да…
— Добре, обърнете се.
— Тук ли?
— Да, по гръб — настоя Ричър. — Тогава ще ви помогна да седнете.
— Какво се случи?
— Първо трябва да проверя дали сте добре. Може да се наложи да повикам линейка. Имате ли телефон?
— Без линейка — отвърна мъжът. — Без лекари.
Той пое дълбоко дъх, стисна зъби и се завъртя бавно-бавно, докато най-накрая легна по гръб. Приличаше на човек, който току-що е сънувал кошмар.
После издиша.
— Къде ви боли? — попита Ричър.
— Навсякъде.
— Както обикновено или по-зле?
— Мисля, че както обикновено.
— Добре тогава.
Ричър постави длан на гърба му, високо, между лопатките, и го изправи в седнало положение, след което го издърпа до бордюра с крака на улицата. Прецени, че така ще му бъде много по-удобно.
— Майка ми все ми повтаряше да не си играя в канавките — направи опит да се усмихне възрастният мъж.
— И моята — каза Ричър. — Но това тук не е игра.
С тези думи той подаде плика на възрастния мъж. Той го пое и го стисна здраво, след което го опипа с върховете на пръстите си, сякаш за да се увери, че е истински. Ричър седна до него. Мъжът надзърна в плика.
— Какво се случи? — попита отново той. После посочи. — Да не би това хлапе да ме нападна?
Младежът с брадичката продължаваше да лежи неподвижно на земята на пет-шест метра вдясно от тях.
— Следеше ви още от автобуса — обясни Ричър. — Забеляза плика в джоба ви.
— И вие ли бяхте в автобуса?
Ричър кимна.