— Всъщност когато дойде да живее в Париж, аз му намерих това жилище с помощта на Вейл. Не знаех, че се виждат.
— Виждат се. И Вейл е привързан към него. Защитава го.
— Той ли ти се обади вчера сутринта, когато топлехме конското ти копито? По втория телефон?
— Да. Замесен е от самото начало. Заел се е да следи онзи там горе. Той ми даде този телефон. И той извади джипиеса от моя телефон, преди да тръгна — добави Адамсберг след кратка пауза.
— Достойна за съжаление инициатива.
— Плог — прошепна Адамсберг.
— Какво искаш да кажеш с това „плог“.
— Това е дума на Владислав, чиито смисъл се променя според контекста. Може да означава „разбира се“, „точно така“, „дадено“, „ясно“ или евентуално „глупости“. То е нещо като падаща капка истина.
Разположиха изобилния обяд на Даница върху две събрани една до друга маси на летището в Белград и добавиха бири и кафета. Адамсберг дъвчеше филията си, намазана със сметана, и явно не му беше приятно да продължи мисълта си.
— Трябва да приемем — предпазливо каза Веранк, — че вписването на Вейл в картинката решава въпроса с отварянето на вратата с домофона. Той живее в тази сграда и има ключове от нея. Познава Армел. Като човек е интелигентен, изтънчен и несъмнено тираничен, способен да окаже влияние на младеж като Армел.
— Ключалката на Церк не е била разбита.
— Вейл е ченге, Вейл притежава шперц. Ключалката лесна ли е за отваряне?
— Да.
— Ходел ли е на гости на Армел?
— Не, но имаме само неговата дума. Затова пък Церк често е ходел у тях на събиранията в сряда вечер.
— Което улеснява взимането на мръсна носна кърпичка и на кучешки косми. Но не и на ботуши с фъшкии.
— Напротив. Портиерката лъска с восък дървеното стълбище и не обича изцапани обувки. Ботушите и обувките се оставят на партера, в малък шкаф под стълбището, от който всеки обитател има ключ. Да му се не знае, Веранк, Вейл е в полицията от повече от двайсет години.
— На Вейл не му пука за полицията, той обича само предизвикателствата, кулинарията и изкуството, при това не класическите форми на изкуството. Ходил ли си у тях?
— Няколко пъти.
— Значи си запознат с великолепната му и свръхудивителна сбирка. Спомняш ли си статуята на мъж в ерекция с цилиндър на главата, който жонглира с бутилки? Или мумията на ибис? Ами автопортретите? Канапето на Имануел Кант?
— На прислужника на Имануел Кант.
— Да, на прислужника Ламп. А стола, в който бил умрял някакъв епископ? Жълтата пластмасова вратовръзка от Ню Йорк? Насред този естетически панаир унищожението на рода Плогойовиц от някой си Павле от XVIII век би трябвало да притежава висока артистична стойност. Както Вейл казва, изкуството е мръсна работа, но все някой трябва да я върши.
Адамсберг поклати глава.
— Именно той се изкачи по стълбата, която води там горе, чак до седмото стъпало, до Ема Карно.
— Вицепрезидентката на Държавния съвет?
— Тя.
— И какво иска от нея?
— Карно е купила председателя на Касационния съд, който е купил прокурора, който е купил съдията, който е купил друг един съдия, който е купил Мордан. Дъщеря му трябва да се яви пред съда след няколко дни, положението й е много тежко.
— Мамка му. Карно какво е искала от Мордан?
— Да й се подчинява. От Мордан е изтекла информация в пресата. Така е било подсигурено бягството на Церк. Още от сутринта, когато бе разкрито убийството, Мордан правеше гаф след гаф, за да провали разследването, а накрая е оставил у сина Водел улики, които могат да ме вкарат в пандиза на мястото на убиеца.
— Симпатичните стружки от молив?
— Тях. Ема Карно е свързана с убиеца по един или друг начин. Страницата от регистъра, в който е заведен бракът й, е била откъсната. Предполагам, че ако този брак стане известен, с кариерата й е свършено. Един от свидетелите вече е убит. Търсим другия. Карно би премазала всекиго, за да защити интереса си.
Последното изречение извика в съзнанието му образа на котето, премазано от Церк. Адамсберг потръпна.
— Не е единствената — забеляза Веранк.
— Точно затова военната й машина ще работи без засечка — ще има по нещо за всекиго. Освен за следващите жертви на Павле, освен за Емил и освен за мен. Аз лично ще изгърмя след три дни. Като някоя жаба пушачка.