— Хайгейт.
— Не обърнахме внимание на липсващия, осемнайсетия. Мисля, че него е видяла.
— Ако вече всичко знаете, Адамсберг, по-добре да отида да си наглеждам карето.
— Казвайте.
— Поразрових се в управлението в Оксер, където е била откъсната страница от регистъра. Преди дванайсет години е имало едно забавно показание. От шокирана жена, попаднала на зловеща находка — обут в обувка крак, захвърлен на една горска пътека.
— Именно. Кракът бил разложен и накълван от птиците. Доколкото си спомня взводният, жената наскоро била изгонила бившия си мъж от къщата си на село и отивала да смени ключалката. Намерила крака на петнайсет метра от вратата, на пътеката.
— По онова време Карно явно не е подозирала бившия си мъж.
— Явно, иначе е нямало да отиде в полицията. А е имала достатъчно улики. Пътеката била частна, никой освен собствениците не я използвал. Мъжът й ходел сам в горската къща в края на седмицата от повече от петнайсет години. Бил ловец. Според жителите на близкото село този самотен особняк прибирал отстреляния дивеч в заключен с катинар фризер. Когато накрая Ема Карно го принудила да се изнесе, не поискал помощта на селяните. Сещате се какво е съдържал фризерът. Един от краката явно бил изгубен по време на скоростното товарене на камиона. Ема Карно би могла да се досети, че е немислимо кракът да е изпаднал от джоба на случаен минувач или от човката на птица. Но тя не искала да се досеща. По-късно очите й се отворили и тя замълчала. Следствието не разкрило нищо, решили, че си имат работа с лешояд, и всичко било забравено.
— До откритието в Ижгат. Тогава разбрала.
— Именно. Седемнайсет крака пред едно гробище, а тя била виждала осемнайсетия. Ако се разчуело, че е била омъжена за човек, отрязал краката на седем трупа, била изгубена. За зла чест течно тогава вие сте били в Лондон. Не й оставало друго освен да ви унищожи. Един ден й билдостатъчен, за да открие слабото място на Мордан и да се възползва от него. Когато машината на Карно се задвижи, нищо не може да се мери с нея, най-малко вие, господин комисар. Убийството в Гарш е открито в неделя и тя прави връзката с Хайгейт преди вас. Как — не мога да кажа. Може би заради рязането. Карно саботира разследването, изпраща човек да стреля по Емил, изисква от Мордан да организира бягството на заподозрения и да остави гилзата и стружките у Водел. За да спаси истинския виновник, за да ви натопи и никой никога вече да не чуе гласа ви.
— Как се казва този съпруг, Вейл? — бавно попита Адамсберг.
— Нямам представа. Селската къща е на името на майката и е притежание на рода Карно от четири поколения. И в селото като във всички села са дали на съпруга името на собствениците. Наричали го „господин Карно“, или „съпруга на госпожа Карно“. Той ходел там само за да ловува.
— А тя, за Бога? Как се е казвала като омъжена? Как е подписала показанието?
— Била е от доста време разведена, когато е дала показания. Когато започва кариерата си на двайсет и седем години, отново се казва Карно. Тоест върнала си е бащиното име преди поне двайсет и пет години. Бракът й е бил кратка младежка авантюра.
— Трябва ни показанието, Вейл. Това е единствената ни улика срещу нея.
Вейл се изсмя и поиска минутка, за да обърне агнешкото каре.
— Адамсберг, вие като че ли не сте наясно с абсолютната власт на тези хора. Няма вече показание. Единствено паметта на взводния от Оксер може да възстанови историята. Никаква следа на хартия. Те си изпипват нещата.
— Вейл, остава ни един свидетел на бракосъчетанието.
— Засега никакъв резултат. Но майката на Ема Карно сигурно е познавала младия съпруг, поне за малко. Мари-Жозе Карно, улица „Вантий“ № 17, Базел, Швейцария. Не би било зле да й се осигури охрана.
— Но това е майка й, за Бога.
— А тя е Ема Карно. Убитата в Нант свидетелка е собствената й братовчедка. Предупредете колегата си Ноле. Ако изобщо посмее да продължи.
— Какво да му кажа, Вейл?
— Да охранява майката.
— Откъде е знаела Карно къде ще отиде Емил? Дори ченгетата от Гарш го изтърваха.
— Адамсберг, вие определено не сте създаден да работите там горе. Ченгетата от Гарш не са го изтървали нито за миг, знаели са, че е в болницата. Но отгоре са им наредили да го оставят да избяга, да го проследят, да съобщят къде е отседнал и да изчезнат. И те точно това са направили. Подчинили са се.
Адамсберг затвори телефона, завъртя го на масата. Бе дал дунапреновото сърце на Даница.