Адамсберг вече спеше с оръжие подръка. В сряда вечерта той отново се обади в управлението в Нант, тъй като предишните му обаждания бяха останали без отговор. Дежурният сержант Понс отказа, както и колегите му, да му даде личния номер на комисар Ноле.
— Сержант Поне — каза Адамсберг, — става дума за Франсоаз Шеврон, жената, убита преди единайсет дни в Нант. Вие имате един невинен в затвора, а аз — един убиец на свобода.
До сержанта се приближи един лейтенант и го изгледа въпросително.
— Жан-Батист Адамсберг — информира го сержантът, като закри слушалката с ръка. — За случая Шеврон.
Завъртайки ръка до главата си, лейтенантът показа какви хубави неща си мисли за Адамсберг. После, внезапно обзет от тревога, взе слушалката.
— Лейтенант Дремар.
— Личния номер на Ноле, лейтенант.
— Господин комисар, случаят Шеврон е приключен, досието е на бюрото на съдията. Съпругът й редовно я е биел, а тя си е имала любовник. Домашна история. Не можем да безпокоим комисаря Ноле, той мрази това.
— Още повече ще намрази, ако се появи още една жертва. Номерът му, Дремар, побързайте.
Дремар набързо прехвърли през главата си многобройните и противоречиви оценки, които бе чувал за Адамсберг — от гений до бедствие, реши, че може да сбърка, каквото и да направи, накрая избра благоразумието.
— Имате ли нещо за писане, господин комисар?
Две минути по-късно Адамсберг чу гласа на жизнерадостния Ноле.
— Съжалявам, че ви безпокоя, Ноле.
— Напротив, Адамсберг — каза Ноле весело. — Наблизо ли сте? Защо не дойдете насам?
— Става дума за случая Шеврон.
— Ами чудесно!
Ноле махна с ръка, за да намалят звука, и сега Адамсберг го чуваше по-добре.
— Била е свидетел при сключване на брак в Оксер преди двайсет и девет години. Бившата съпруга не желае по никакъв начин някой да узнае за този брак.
— Доказателства?
— Страницата от регистъра е била откъсната.
— Стигнала е дотам да убие свидетелката?
— Несъмнено.
— Слушам ви, Адамсберг.
— Разпитали са майката в Женева, тя отрича дъщеря й да е била омъжена. Страх я е и я охраняват.
— Значи трябва да опазим другия свидетел, така ли?
— Именно, но още не знаем кой е. Съобщението в печата не доведе до нищо. Разпитайте обкръжението на Франсоаз Шеврон. Търсете мъж. Свидетелите почти винаги са мъж и жена.
— Името на бившата съпруга, Адамсберг?
— Ема Карно.
Адамсберг чу как Ноле излезе от стаята и затвори вратата.
— Добре, Адамсберг, сега съм сам. Настина ли споменахте Карно? Ема Карно?
— Самата тя.
— Искате от мен да нападна змея?
— Какъв змей?
— Там горе, мамка му. Огромния змей, който се върти из задните им стаи. От обикновен мобилен ли си обаждате?
— Не, Ноле. Обикновеният е разяден от подслушвателни устройства като греда от червеи.
— Хубаво. Искате от мен да нападна една от главите на системата? Глава, залепена за принципалната глава на държавата? Знаете ли, че всяка люспа на този змей е слепена със съседната в непробиваема броня? Знаете ли какво ще трябва да направя след това? Ако изобщо ме оставят да направя нещо.
— Аз ще съм с вас.
— И какво ме грее това, Адамсберг? — извика Ноле. — Къде според вас ще бъдем?
— Ами не знам. Може би в Кисилова. Или на друго някое незнайно и мъгливо място.
— Мамка му, Адамсберг, знаете, че винаги съм ви подкрепял. Но сега без мен. Вижда се, че нямате деца.
— Имам две.
— А, така ли? — каза Ноле. — Не знаех.
— Е?
— Е, не. Не съм свети Георги.
— Не ми е известен.
— Онзи, дето убил змея.
— Аха — поправи се Адамсберг. — Известен ми е.
— Значи ще ме разберете. Не искам да имам нищо общо със змея.