Момичето се позамисли.
— Разхленчих се — каза тя, — а не знам защо. Ужасно мразя да хленча!
— Няма нищо лошо, ако ми се оплачеш — каза Лесли.
— Ще мога ли да удържа? Ще имам ли успех? — попита момичето.
— От твоя избор зависи, повече отколкото предполагаш. — Лесли ме погледна. — Ако никога не изоставяш това, което има значение за теб, ако то има за теб толкова голямо значение, че да искаш да се бориш с всички сили, за да го постигнеш, тогава ти обещавам, че ще имаш много успешен живот.
Тежък живот, защото пътят към съвършенството не е лесен, но добър живот.
— А бих ли могла да имам лесен и лош живот?
— И това зависи от твоя избор. В очите й проблясна дяволитост.
— Ами лесен и щастлив живот? Двете се разсмяха.
— Възможно е — отговори Лесли. — Но ти няма да избереш лесен живот, нали?
Младото момиче я погледна одобрително.
— Искам да правя точно това, което си правила ти!
— Не, ти ще следваш собствената си посока — каза Лесли с тъжна усмивка, — ще изминеш собствения си път.
— Ти щастлива ли си?
— Да!
— Тогава искам да правя каквото ти си правила. Тя изгледа внимателно момичето за миг, решена да й довери най-лошото.
— Не съм сигурна дали би искала. Аз съм имала толкова ужасни времена, че изобщо не ми се е живеело повече. Не веднъж. Мигове, когато съм се опитвала да сложа край…
Момичето взе думите от устата й.
— И аз!
— Знам — каза Лесли. — Знам колко ти е било тежко да продължаваш.
— Но ти си успяла. Как?
Лесли се извърна настрани, стеснявайки се да й каже.
— Приех да работя в Коновър. Изоставих пианото.
Момичето занемя, неспособно да повярва.
— Как си могла? А какво… какво стана с твоята обич и решителност? Л се.!! п се обърна.
— Знам как я караш във Филаделфия — как спиш на автогарата, а парите за наема и храната спестяваш, за да си купуваш музика. Мама би припаднала, ако научеше. Ти през цялото време си на ръба на катастрофата.
Момичето кимна.
— И аз бях същата — каза Лесли. — Тогава загубих едно от местата, където работех, и не можех да издържам повече, непрекъснато гладувах. Бях в отчаяние, полудявах просто, но трябваше да се примиря — мама беше права.
Обещах си, че ще отида в Ню Йорк само за една година, ще работя денем и нощем, ще спестявам всеки цент и ще спечеля достатъчно, за да успея да се дипломирам… — Изречението свърши в замислен спомен.
— Но не спечели нищо ли?
— Не… спечелих доста. Отначало успехът ме обсипваше като пороен дъжд: първо като модел, после телевизията. До една година вече бях в Холивуд по договор с „Туенти Сенчъри Фокс“, правех филми. Но това беше успех в бизнес, който не обичах. Никога не се чувствах достатъчно добра или достатъчно хубава; никога не изпитах чувството, че там съм си на мястото.
Но това ми даваше възможност да помагам на семейството си, затова беше неоправдано да напусна и да се върна към музиката. И продължих в киното, не защото бях направила този избор, аз просто останах там, а това бе пасивен избор.
Тя поспря за малко, вглъбена в миналото.
— Сърцето ми не беше в тази работа, разбираш ли, затова можех да си позволя само ограничен успех. Всеки път, когато се зададеше опасност да премина тази граница, аз отхвърлях някое предложение, или изчезвах нанякъде, или се разболявах — все нещо измислях, за да го проваля. Никога не съм приемала, че успеха наистина ме интересува.
Последва миг мълчание — и двете размишляваха над думите й.
— Но можех ли да се оплаквам от хубавите неща, които ми се случваха? Не можех с никого да споделям. Чувствах се самотна. Години наред бях нещастна. — Лесли въздъхна. — Та така. Когато се отказах от музиката, аз получих толкова много успех, колкото можех да понеса. Получих приключения, предизвикателства, вълнуващи неща, огромно познание…
— Не звучи чак толкова зле… — каза младото момиче.
Жена ми кимна:
— Знам. Затова ми беше толкова трудно да го проумея, толкова трудно да се оттегля. Но години по-късно разбрах, че когато съм се отказала от музиката, аз съм се отказала от шанса си за спокоен, радостен живот, през който да правя неща, които наистина обичам. Или поне за дълго съм се отказала.
Слушах я изненадан. Едва сега виждах какво е могло да бъде, какво е изоставила жена ми, когато е прескочила от музиката към ледовете на холивудската си кариера.
Момичето изглеждаше напълно объркано.
— Добре, това е било истината за теб, но ще бъде ли вярно за мен? Какво би трябвало да правя аз?
— Ти си единственият човек на света, който може да отговори на този въпрос. Открий какво истински желаеш и го прави. Недей да изменяш на решението си цели двадесет години, щом можеш още сега да избереш посоката на своята любов. Какво искаш истински?