— Всеки от нас поотделно направи такива грешки, каквито заедно никога не бихме направили — казах аз. — Но сега, след като вие знаете… не разбирате ли? Вие не бива да правите тези грешки!
— По времето, когато отново се срещнахме, години по-късно — продължи Лесли, — вече ни оставаше само да съберем отломките и да се надяваме, че ще можем да изградим от тях онзи вълшебен, живот, който можехме да имаме през изминалите години. Ако се бяхме срещнали по-рано, нямаше да ни се налага да минаваме през цялото това възстановяване. Да, наистина, ние се бяхме срещнали по-рано — срещнахме се в асансьора, също като вас. Но просто не бяхме достатъчно смели или достатъчно умни…
Tя разтърси глава.
— Тогава ни липсваше нещо, което да ни подскаже какво можехме да бъдем един за друг.
— Затова мислим, че просто сте луди да не паднете в прегръдките си още сега — продължих аз, — да благодарите на Бога, че сте се срещнали и да се заловите да промените живота си, за да бъдете заедно.
Нашите по-млади ние се спогледаха, но бързо отклониха поглед един от друг.
— Ние пропиляхме толкова време, когато бяхме вие — казах аз, — и пропуснахме толкова шансове да избегнем катастрофи и да полетим!
— Катастрофи ли? — попита Ричард.
— Да, катастрофи — отговорих му аз. — И в момента вие се намирате насред няколко от тях. Обаче още не го знаете.
— Но вие вече сте преминали през тях — каза той.
— Да не смятате, че сте единствените, които могат да решават проблеми? И че имате отговор за всичко? Защо ли толкова се отбраняваше? Минах покрай ръба на масата и погледнах надолу към него.
— Имаме някои от отговорите, но важното е ти да разбереш, че повечето от тях ги откри тя. Но ти също си й давал някои от отговорите. А като сте двамата заедно, нищо не може да ви спре!
— Пред какво да ни спре? — попита младата Лесли, на която явно й беше направило впечатление силата на чувствата ми и беше започнала да допуска, че това в последна сметка може и да не е сън.
— Да изживеете най-възвишената любов — отговори жена ми, — да постигнете заедно такъв живот, какъвто поотделно не можете и да си представите.
Как можеше тези двамата да се съпротивяват на този уникален дар, който им предлагахме? Нима често ни се предоставя възможност да разговаряме с хората, които ще станем, тези, които знаят всяка грешка, която ще направим? Те имаха шанс, за какъвто всеки мечтае, но никой не е получавал.
Жена ми седна на пода до Лесли — по-възрастната от две близначки.
— Тук, насаме в тази стая само четиримата, ние искаме да ви кажем: Въпреки всичките ви грешки и двамата сте изключителни личности. Вие винаги сте държали на чувството за справедливост, на вътрешната си етика, дори когато е било трудно, или опасно, или когато хората са ви наричали особени. Но пък именно това, че сте особени, ви държеше разделени. То ви караше да се чувствате самотни. А същевременно то ви правеше съвършени един за друг.
Двамата слушаха толкова внимателно, че просто можех да чета по лицата им.
— Права ли е тя? — попитах ги аз. — Ако това са глупости, кажете ни да изчезваме. Ако това не е вярно, ние се махаме. Имаме си и наши собствени проблеми, с които трябва да се справяме…
— Не! — отговориха двамата едновременно.
— Едно от нещата, които споменахте — каза младата Лесли, — беше, че ще изживеем още шестнадесет години! Никакви войни, никакъв край на света. Но… може би в това е въпросът — ние ли ще преживеем това време или вие го преживяхте?
— Да не мислите, че ние разбираме какво става? — попитах аз. — Грешите! Ние не знаем дори дали сме живи или мъртви! Знаем единствено, че някак си се е оказало възможно ние, от вашето бъдеще, да се срещнем с вас, от нашето минало, без вселената да се разпадне на всичките си чаркове.
— Ние искаме нещо от вас — каза Лесли. По-младата Лесли вдигна поглед — същите красиви очи.
— Какво е то?
— Ние сме тези, които идват след вас и които плащат за вашите грешки, но и тези, които се възползват от плодовете на вашите усилия. Ние се гордеем с вас за моментите, когато сте правили добър избор и тъжим за случаите, когато той не е бил сполучлив. Ние сме най-близките приятели, които ще имате, освен приятелството между вас двамата. Каквото и да се случи, не ни забравяйте, не ни предавайте!
— Знаете ли какво научихме ние? — попитах аз. — Вие не се стремите към краткотрайното удобство, което после може да доведе до дълготрайни проблеми. Лесният път за вас не е лесния път! — Обърнах се към по-младия ми аз. — Знаеш ли колко подобни предложения ще получиш между твоето време и нашето?