Той изчака, докато ние си намерихме местата и седнахме.
Двамата с Лесли закачихме картончетата с имената си и едновременно погледнахме оратора. От изненада залата се замъгли пред очите ми.
Погледнах Лесли в момента, в който и тя направи това.
— Ричи! Това е…
Ораторът отиде до централната дъска и взе тебешир.
— Има ли някой да не е написал темата на доклада си? Ричард и Лесли Бах, вие току-що пристигате, вашата тема…?
— АТКИН! — възкликнах аз.
— Наричайте ме Хари — каза той. — Каква е темата на доклада ви?
Имах чувство, че сме се върнали отново на рисунката, кацнали сме в някой филиал на леярната за идеи. Човекът си беше абсолютно същият, като се изключат следите от годините. Това този Лос Анжелос ли е, за който го смятаме, дали пак не сме пропуснали…
— Не, нямаме тема — казах аз. — Няма да се изказваме.
В миг много глави се обърнаха към нас. Лица на непознати и все пак…
Лесли докосна ръката ми.
— Това е невъзможно — прошепна тя, — но какво съвпадение!
Разбира се. Бяхме получили покана за конференцията от Хари Аткин, именно неговият подпис на писмото ни доведе тук, името му ни беше известно преди да отпътуваме от къщи. Но той толкова много приличаше на Аткин!
— Кой друг? — попита той. — Напомням програмата на утринното заседание: изказвания по петнадесет минути, след шест изказвания петнадесет минути почивка, още шест изказвания и един час за обяда. Кой друг ще съобщи темата си?
Една жена стана на няколко стола пред нас.
Аткин кимна:
— Да, Марша?
— „Изкуствен ли е изкуственият интелект. Ново определение на човешката същност.“
Той започна да го записва на централната дъска, в края на списък от десет други заглавия, пишеше с печатни букви и в това време произнасяше на глас думите:
— … ЧО…ВЕШ…КА…ТА… СЪЩ…НОСТ… -произнасяше той, — МАРША БАНЪР…ДЖИ… -Той вдигна поглед. — Друг?
Никой не се обади.
Лесли се наведе към мен.
— Ново определение на човешката същност — прошепна тя. — Не ти ли звучи като…?
— Да! Обаче Марша Банърджи е учен с име, — прошепнах в отговор, — тя е авторитет в областта на изкуствения интелект и пише от години. Не може да бъде…
— Струва ми се, че прекалено много съвпадения станаха — каза тя. — Погледни останалите заглавия! Хари Аткин погледна една бележка.
— Организаторите на конференцията ме помолиха да ви обясня, че Спринг Хил е създал условия за пряко общуване между шестдесет от най-неординерните умове в областта на науката и комуникациите днес. — Той направи пауза и вдигна поглед с едва доловима усмивка… същата онази усмивка! — Шестдесет от най-интелигентните умове обаче сигурно означава друг списък…
Залата заискри от смях.
Първата тема на дъската беше на Аткин:
Обърнах се към Лесли, но тя вече я бе прочела, кимна и продължи да чете нататък.
— Вие сте поканени тук, защото сте различни — каза Хари, — защото организаторите са забелязали, че вие се осмелявате да се движите по ръба на айсберга. Спринг Хил бе призван да ви свърже и с други изследователи, също тъй близо до ръба на неопознатото, като вас. Искаме да не ви е самотно там…
С Лесли продължихме да четем заглавията на дъската с растящо удивление:
— … и да ви напомня, че всеки от вас по време на всеки доклад може да се чувства насърчен да дойде на страничните дъски и да запише всякакви връзки, асоциации, взаимосвързаности, насоки от изследвания и идеи, които ораторът може да подскаже в съзнанието ни. Когато дъските се изпълнят, моля изтрийте най-горната идея и добавете своята, след това по-долната и така нататък…