— Виждаш ли, Ричи? Погледни това, последното!
Аткин извади от джоба си таймър, включи го — БИП-БИП-БИП — едно настойчиво електронно канарче и предупреди:
— Петнадесет минути минават неусетно бързо…
Прочетох последното и примигнах. Възможно ли е и друг някой да е виждал рисунката на възможностите? Ние непрекъснато си бяхме представяли… какво ли, ако се окаже, че не сме единствените, които са били там?
— … налага се да изложите пред нас малко повърхностно и накратко последните си разработки — продължи Аткин, — какво сте открили, накъде се насочвате занапред. По време на почивките ще обсъдим по-нататъшните подробности за това как да обменим информация за изследванията или да подготвим следващи срещи. Но ще трябва да прекъснете, когато чуете това — и той включи отново канарчето, — защото някой друг със също толкова удивителна тема като вашата ще трябва да се изкаже. Има ли въпроси?
Имах чувство, че стартира някакъв огромен скоростен двигател. Просто усещахме как мозъците около нас препуснаха, екзотични идеи защракаха на бързи обороти, в отчаян устрем. Все едно, че Аткин бе размахал флагче за старт.
Той се обърна и погледна часовника.
— Започваме след една минута. Точно навреме. Желаещите могат да получат магнетофонни записи от изказванията на конференцията. Вече разполагате с имената и телефоните на всеки тук. Прекъсваме за обяд в 12:45, вечеря от пет до шест в съседната зала, приключваме за днес в 21:15, продължаваме отново утре сутринта в 8:45. Повече никакви въпроси. Аз съм първият изказващ се.
Той погледна пак часовника, беше само секунди преди определеното за началото време и включи таймъра.
— И така. Идеите не са мисли, те са изградени структури. Забележете това и обърнете внимание на начина, по който се изграждат вашите идеи — тогава ще откриете драматично повишаване на качеството на това, което мислите. Не ми ли вярвате? Тогава вземете последната си и най-добра идея. Точно сега затворете очи и задръжте тази идея в съзнанието си…
Аз затворих очи и се спрях на това, което наскоро бяхме научили: че всеки от нас е аспект на всеки друг.
— Вгледайте се добре в идеята си и вдигнете ръка, ако ви се струва, че идеята ви е направена от думи. — Той помълча. — От метал? — Нова пауза. — От празно пространство? — Пауза. — От кристал?
Аз вдигнах ръка.
— Сега отворете очи, моля.
Аз отворих очи. Лесли бе вдигнала ръка, а и всички останали до един също бяха вдигнали ръка. Последва ропот от изненада, смях, „ах“ и „о!“ от всичкиждате със структура — каза Аткин. — Всяка сполучлива идея се подчинява на три правила на конструиране. Ако се взрете в това, вие веднага ще можете да кажете дали една идея ще заживее за вас или ще се окаже безжизнена. Залата стихна като пред изгрев.
— Първо, това е правилото на симетрията — каза той. — Затворете пак очи и огледайте формата на своята идея…
Последният път, когато изпитах подобно чувство, бе когато превключих изтребител от пълна газ към форсажен режим — същият взрив от дива, едва контролируема енергия зад мен.
Докато Аткин говореше, един мъж от втория ред стана, отиде до лявата дъска и написа с припряни печатни букви: ДИЗАЙН и КОДИРАНЕ НА ИДЕИ ЗА ПРЯКО БЕЗСЛОВЕСНО РАЗБИРАНЕ МЕЖДУ КОМПЮТЪР И КОМПЮТЪР.
Разбира се, помислих аз. Безсловесно! Думите са толкова недодялан помощник на телепатията. Колко много ни пречеха думите, когато разговаряхме с Пай за времето!
— Ами ако вместо компютър-компютър, сложим мозък-мозък? — прошепна Лесли, като едновременно слушаше и си водеше записки. — Някой ден ще можем да заобикаляме езика!
— … и четвъртото правило за всяка ефикасна идея — продължаваше Аткин, — е да бъде очарователна. И все пак единствена мярка за чара може да бъде…
БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП-БИП…
Цялата зала възкликна разочаровано.
Аткин вдигна ръка със знак „всичко е наред“, спря сигнала на таймъра, включи го отново и слезе от подиума. Натам се запъти млад мъж, като заговори още преди да е стигнал до микрофона.