Выбрать главу

Григор Гачев

Едно възможно бъдеще

Версия 0.12

Версия 0.12

Описание на базата на някои неща, които съм писал.

За разлика от „традиционния случай“, тази база не е създадена според необходимостите на произведението, а е един реално възможен вариант на бъдещето. Поне на теория, нещо що-годе подобно. Или поне така ми се струва. :-)

Докато го писах, забелязах нещо странно (и доста неприятно) — описанието все повече заприличва на компилат от всички възможни фантастики, фентъзита и прочее, които могат да се намерят. Естествено, най-напред реших, че чета прекалено много и това ми влияе зле. Не е лъжа — но внимателният анализ показва и нещо друго.

Всички популярни художествени произведения в тази област отразяват и дават лице на някаква човешка нужда — на по-голяма или по-малка част от хората. Точно това ги е направило популярни. Произведенията могат да се забравят, но нуждата ще остане, и лицето й няма да се промени много. И както еволюцията придава на живеещите в еднакви екологични ниши видове голяма прилика, независимо от произхода им — класическият пример с акулите, делфините и ихтиозаврите — така и тази нужда ще си създава нови, много подобни образи, докато не получи възможността да ги въплъти, и така да даде на хората удовлетворението си. А описаната тук възможност вече не е далече.

Всички подробности, приведени по-долу, са или изведени на базата на основните допускания (колкото логично съм могъл), или съчинени с цел богатство на описанието (колкото ме е бивало). Най-често и двете — поне малко логичните изводи често са достатъчно интересни.

И така, в бъдещето назряват няколко важни открития, или технологии:

— изкуствени интелекти с мощност, превишаваща човешката;

— нанотехнологии, способни да реализират почти всичко представимо при много ограничено използване на ресурси и човешки труд:

— фантоматика: създаване на виртуални „светове“ по план, в които може да се живее, в един или друг смисъл на думата, чрез каквито и да било технологии.

Разгледан е един от възможните сценарии за развитието на света след откриването на тези технологии.

След откриването на тези технологии те отначало са собственост на малка част от хората — и тази част ги пази за себе си, за да може чрез тях да контролира света. Стремежът на останалите към това да ги придобият обаче е изключително силен. В същото време част от тези, които ги притежават, разбират, че тези технологии сами по себе си дават всичко, за придобиването на което може да е нужен контрол върху света и хората. С развитието на технологиите и двата горни елемента се засилват, и в крайна сметка тези технологии стават достъпни за всички — не изцяло, но в достатъчна степен.

Използването на нанотехнологии, управлявани от свръхмощни изкуствени интелекти, на практика елиминира икономическите вододели в света, и осигурява за всички достатъчно от най-необходимите за съществуване блага. Фантоматиката в голяма степен задоволява останалите потребности. С времето както реалното задоволяване, така и възможностите на фантоматиката растат, докато икономическото делене на бедни и богати, необходимостта да се продава наемен труд и т.н. намаляват.

Хлябът е налице — идва ред на зрелищата. Светът се напълва с какви ли не сапунени многосериали, далеч не само на „латиноамерикански“ теми — исторически, фантастични, трилъри и т.н. Фантоматиката все повече предлага възможности не само да възприемаш пасивно, но и да участваш активно. А това създава съответния мироглед, изисквания към реалния свят, и т.н. На преден план вместо националните, расови и прочее различия излизат други. Най-вече конфесионалните.

Хората започват да се делят по вкусове и възгледи. Някои смятат за най-доброто възможно време за живеене средновековието (естествено, много от тях само си мислят, че имат представа какво всъщност е средновековие). За други това време е друго. Някои горещо одобряват една идеология или религия, други — друга. Някои смятат едни икономически условия за най-добри (или единствено правилни), други — съвсем различни. В огромният процент от случаите, естествено, тези убеждения са базирани не на реалността, а на някой убедително звучащ или по-популярен художествен модел.

Най-острото различие е по въпроса за степента на максимално допустимия прогрес и усъвършенстването на индивида в посока засилване на интелекта. Страхът от „гении на злото“ (или от оспорване на властта на утвърдилата се мафия) отначало е голям, и усъвършенстването на индивида в това отношение е забранено или силно ограничено, докато специалистите не изясняват понятията на параноидния и кооперативния мироглед, и не доказват предимството на втория. (Мнозинството от хората, включително във властта, така и не ги разбира, или отказва да им повярва.) В същото време тези, които имат достъп до лично усъвършенстване, често го използват тайно, за да открият, че не е изгодно да си зъл. Разликите във възгледа за допустимото обаче остават; остава и фактът, че ако „добрите“ не си сътрудничат активно срещу „лошите“, може да се окаже по-изгодно да си „лош“.