Древните цивилизации на Земята, като Египет или Вавилон, се радват в Резервата на прилична почит — по около десетина свята са базирани на техния тезаурус (най-често доста модифициран — иначе голям процент от населението на тези светове би трябвало да са роби; на някои светове и е така). Шест или седем свята са базирани на древна Индия (само четири от тях обаче поддържат кастовата система, като на два тя е значително облекчена, за да е по-приемлива); още поне петнайсетина са базирани на индийската митология, но е било прието те да бъдат причислявани към Конфесионалните. Най-преуспял в това отношение обаче е древен Китай, с неговите около стотина свята. (Световете, базирани на тезауруса на Полинезия, са още повече, но Полинезия официално не се брои за древна цивилизация.)
Официално е базиран на тезауруса на древна Финикия само един свят, и той е абсолютна туристическа атракция. Изхранва се предимно от търговия, която върти с много околни светове. В същото време обаче на планетата му не се допускат технологии, които биха нарушили класическия тезаурус. Дори търговските му средства — космически кораби, търговски консулства, представители — е невъзможно да бъдат сбъркани: тези, които ги виждат за пръв път, обикновено са смаяни от това колко финикийски може да изглежда, и в същото време колко нормален и функционален може да бъде примерно космически кораб. Дори капитаните на товарни космически кораби от пост-Разделенски светове признават, че финикийските кораби не им отстъпват в нищо — а в същото време облеченият в роба и сандали капитан изглежда на мостика им най-естествено… На много други светове обаче, не всички от тях Племенни, има местни финикийски тезауруси. Подобно е положението и с тезаурусите на маите, ацтеките и инките — те имат по един-два официални свята и по още поне десетина-петнадесет тезауруса на други светове.
Голям куриоз са четирите свята, базирани на тезауруса на Атлантида. Както може да се предполага, единственото общо между тях е името — то е горе-долу единственото сигурно в този тезаурус, и всеки го тълкува и реализира по свой начин. Много пъти е имало опити да бъде изработен по-богат общ тезаурус, всичките са се проваляли заради „непреодолими различия във вижданията“. Въпреки това четирите свята са смайващо единни във външната си политика, и успешно са наложили да бъдат преместени като подвид от Художествените светове (където реално им е мястото) при Племенните. Популярна шега по техен адрес е „е, да, те могат да си позволят всичко — нали всеки момент ще потънат…“
Основната маса светове от този вид обаче са същинските племенни тезауруси. Разнообразието там е невероятно. Тук има всякакви светове, които се кланят на някоя древна религия, но не са достатъчно религиозни, за да бъдат обявени за Конфесионални. Доста древни истории, племена и т.н. са успели да си извоюват по един-два свята — и те са тук. Тук са и всевъзможни тезауруси, базирани реално на художествени произведения за древността, но не достатъчно на някое определено, за да бъдат Художествени. Тук причисляват и тези светове, които са отрекли прогреса като цяло, и са се върнали далеч назад в историята, но нямат официално установена религия. Най-сетне, тук са и всякакви други светове, които имат нещо по-важно племенно или древно в тезауруса си, и не изглеждат подходящи да са никъде другаде.
Древен Китай
(Подвид на Племенните светове)
На тезауруса на древен Китай са базирани около сто свята. Това е най-многобройният отделен подвид на Племенните светове. На тази база те се опитват да си извоюват признаване за отделен вид — засега без особен успех.
Тезаурусът на древен Китай, както при почти всички Племенни светове, като правило е сериозно редактиран, за да бъде по-интересен за живеене в него. Не само че робство на практика няма (всъщност на повечето светове има, но обикновено робите се ползват с доста права, каквито в реалната история не е имало — често например продажбата в робство е за определено време, нечовечното третиране на робите е забранено и наказуемо, а на един от световете например те имат официално право на месечен отпуск), но и често са въведени какви ли не обичаи и правила, каквито в истинския древен Китай не са и сънували. На места дори са добавени митологични елементи — духове на прадедите, митични същества (включително дори дракони), и какво ли не още — та дори до китайските божества. Един от тези светове, наричан неформално Хюлик (истинското му име, както и на почти всички светове от този вид, е Чун Куо), се е прочул особено в това отношение: населението му като генетичен произход е почти изцяло от кавказката раса (и по генетичен път се е докарало да изглежда по-китайски от кой да е китаец), формализирането по китаизмите е доведено до пълно вманиачаване (азбуката канджи е допълнена до над сто хиляди йероглифа, въведени са и се спазват безогледно всякакви възможни правила и наредби, които заприличали на някого на „много китайски“, и т.н.), там не може даже да преспиш в гостилница, без да те навестят чии ли не духове и прочее, и тези, които не приличат на китайци, биват третирани с ледено презрение. (Ако по начало не приличаш, проблемът не е фатален — трансмитерът към Хюлик може да променя външността по поръчка, и се твърди, че е по-голяма веселба от коя да е зала с криви огледала.)