Почти всички светове от тази група спазват безусловно културното наследство от този период. На всеки такъв свят има Император, който е безусловен господар на живота и смъртта на поданиците си; на някои дори има формално право да налага смъртно наказание. (Не е ясно как са се споразумели със Свръзката по въпроса; фактът е, че Свръзката поддържат достъп до тези светове, а на тях никога не е имало изпълнено смъртно наказание, и почти никога — отсъдено.) Двадесетина от тези светове със съвместни усилия допълват и изчистват Императорския етикет, на който е длъжен да се подчинява Императорът; около две трети от световете го спазват буквално, и почти всички — в някаква степен. Цялата останала административна система на древен Китай също е реализирана.
Някои от тези светове са точно копие на Земята; както не е трудно да се сети човек, „мястото на срещата е известно“. Останалите области или за ненаселени, или по тях живеят различни племена, реализиращи племенни тезауруси, а на два свята изобщо ги няма — тази част на Азия е единствената суша.
Някои от тези светове печелят много от туризъм. Човек би се смаял от това колко плащат туристите, за да се снимат, облечени като стражи, по местната Велика китайска стена. Патицата по пекински, оризът и други подобни удоволствия са задължителни навсякъде, доста чести са и прочутите публични домове. На Мандарин цената за дадено удоволствие пряко зависи от това колко искаш да навлезеш в живота на местните; например това да косиш ориз на плантацията на местния богаташ (и да плющи над главата ти бичът на надзирателя) струва доста повече от това да нагъваш в добър ресторант диво прасе по кантонски, и туристи без местен опит не се допускат да го правят. За други неща се изисква още повече опит; перфектното владеене на клечките за ядене и на ритуалите е само началото. Най-скъпо, и най-трудно за допускане, е да работиш като гид и прислуга на туристите, и да се преструваш на местен — вицовете за ситуации, произтекли от това, са неизброими. Популярна шега е, че икономиката на Мандарин може да мине без парите на туристите, но без труда им — не. (Друга популярна шега твърди, че местно население там изобщо няма, и всички са просто допуснати до дадена роля туристи.)
Праисторически светове
Това са светове, които са базирани на тезауруси за времето отпреди съществуването на човечеството. Реално всички или почти всички от тях би трябвало да са при Художествените светове, но за да се намали количеството в тази група, са били отделени като вид.
Най-любими и популярни, естествено, са световете с динозаври — повече от половината Праисторически са такива. (Динозаври има и на много не-Праисторически светове, но всеки свят с по-древен тезаурус, който има динозаври, е бил сложен тук.) Представата за динозавър варира между различните светове доста. На едни те са с люспи, на други с пера или пероподобни образувания. Почти на всички са застъпени големите видове; някои обаче имат пълно видово богатство, а има два-три, на които има само малки видове динозаври. (На единия от тях пък има в добавка огромни видове праисторически бозайници.)
Почти винаги динозаврите са изкуствено създадени биологични видове; на доста места се твърди, че в създаването на вида са използвани истински гени от древни динозаври, добити по най-екзотични начини. Към момента няма динозаври, за които да е еднозначно доказано, че носят истински гени от някогашни динозаври. Някои от описаните начини и документации изглеждат достатъчно убедителни, за да могат да са истински. На повечето светове обаче сериозните учени смятат, че видовете са създадени изцяло изкуствено. Нивото на интелекта им е различно — на повечето светове са „с мозък колкото орех“, но има светове, на които някои динозаври са способни да разбират говор и да изразяват простички мнения или желания. (На един от световете има раса динозаври, призната за разумна.) Отношенията между динозаврите и хората на различните светове са доста различни — от непримиримо взаимоизтребление до форма на симбиоза.