Други праисторически светове имитират предимно времената на терциера или ледниковите епохи. Има обаче някои, които имитират камбрия или силура, а някои — карбона. На един от „карбонските“ светове няма животни, но растителното богатство и плътността на растенията е зашеметяващо — традиционните земни джунгли изглеждат пред него като тундра; местните жители се шегуват, че растенията там са достатъчно агресивни, за да не им трябват животни. Световете, базирани на ранния палеозой, са общоизвестни като спокойно и приятно място за живеене. (За океаните на някои от тях това не е съвсем точно — там се намират понякога неща с повече зъби, отколкото пипала, по-малко глави, отколкото усти, и достатъчно малко акъл, за да налетят на всичко, което мърда.)
Базираните на терциера светове, както и може да се очаква, гъмжат от гигантски изкопаеми бозайници. (Тук-таме са и още по-гигантски от оригиналите.) Твърде малко нямат мамути; почти навсякъде мамутите са създадени на базата на генни проби от няколко мамута, намерени замръзнали и добре запазени под ледовете в Сибир. От подобен произход са и някои други възстановени видове от ледената епоха и терциера; повечето обаче са създадени изкуствено.
Като изключим някои Праисторически светове, изхранващи се предимно от туризъм, повечето са заселени от привърженици на спокойния живот и „традиционните ценности“, най-вече близостта до природата. (Е, малко хора биха искали да са по-близо до природата благодарение на това, че природата тъкмо е изкъртила с един удар покрива на къщата им и преценява изотгоре ще може ли да ги лапне на един залък, или ще трябва на няколко.) Доста хора обаче смятат спокойните измежду тях за прекалено скучни, така че в крайна сметка броят им не е твърде голям, населението — също.
Америка — Студената война
Точно след края на Втората световна война икономиката на САЩ е половината от световната икономика. Като се изключи военното противопоставяне на СССР, те са хегемон в света. Животът в САЩ по това време има своята силна привлекателност: гарантирани всевъзможни свободи, американска мечта, простичко дефинирани добро и зло, и т.н. Световете от този тип базират тезауруса си на това време.
Всеки свят като правило е обвързан с определен етап от развитието на САЩ пред втората половина на 20 век — петдесетте, шейсетте, седемдесетте… Тези светове често са широко отворени за преселване на население от един на друг подобен, с цел намаляване на вътрешните различия и запазване на избраното от всеки свят ниво.
Често тези светове са малко особени, понякога — комични. Правени са например многобройни опити да се установи хипи-свят, но всичките са се оказвали твърде краткотрайни — или икономиката на този свят не издържа, или той се променя като тип и престава да бъде такъв. Въпреки това опитите продължават, така че по всяко време има по един-два активни хипи-свята; солидна част от популацията им просто мигрира от своя на друг, когато нейният престане вече да бъде хипи-свят. Съществуват светове, поставили ударението на тезауруса си върху антикомунизма — някои от тях са обявили за враг някой близък комунистически или силно социален свят (който понякога изобщо не подозира това, или пък го смята за виц номер едно), други поради липса на конкретен противник се борят срещу „комунизма по принцип“. Един от тези светове, Гетисбърг IV, си е спечелил славата на абсурден до налудничавост — там пещерният антикомунизъм без определен противник съжителствува със силен фентъзи-елемент; огромният процент от населенито му са пришълци; на заселилите се там отначало е много интересно, но бързо им омръзва, и се връщат по своите светове, или отпътуват другаде; мястото им се заема от други, чули и решили да опитат чудото. Друг един от тези светове геройски реализира точно копие на програмата „Аполо“, за да спази духа на традицията, но с един дребен проблем: светът им няма луна, и свързаната с Луната част от нещата се извършва до символична Луна — изстреляно на подходяща орбита и надуто там 20-метрово кълбо, пълно с пенопласт…