Выбрать главу

Към момента почти няма светове, чиито технологии да биха им позволили да противостоят военно на Стражев свят, дори за кратко време; освен това, ако някой Стражев свят срещне сериозен проблем, ще се обърне към Върховното командване, и проблемът ще си има работа с обединената армия на човечеството. Правилото е, че военна атака срещу някой свят, откъдето и да идва, се смята за война срещу човечеството — и при нужда това би мобилизирало всичките му ресурси, включително тези на Предния фронт; това е и вероятно единственото, което би могло да обедини цялото човечество.

Практика на Стражевите светове е да шпионират непрекъснато всички останали светове — дали там не се разработват свръхтехнологии с военно предназначение, и дали някоя от мирните разработвани не може да се приложи за военни цели от тях самите. (Реално шпионират основно светове на Стандартни; някои светове на Аугментирани са твърде развити, за да могат да бъдат шпионирани от Класически, така че за тях тихомълком се грижи Свръзката.) Другите светове са продънили ушите на Свръзката с оплаквания на тази тема. Има споразумение, че Стражевите светове ще развиват наука и икономика само в своята област и за своя издръжка, а други светове няма да развиват военни технологии, но оплакванията си продължават „по традиция“. (А понякога има и опити за разработване на военни технологии.) От Свръзката имат своя информация за спазването на споразумението, и при нарушения вземат едни или други мерки. Пример:

Единственият случай на междупланетна заплаха във Възел 611 от Разделението насам е заплашвал Ортодокс. Гениален диктатор е успял да установи контрол над Теоактлан, иначе демократичен и цивилизован свят, ориентиран главно към изучаване на Космоса, и когато се оказва пред неизбежната нужда от търсене на нови врагове, за да подтиска вътрешното недоволство, успява да уговори Безтелесните да му дадат трансмитер за връзка с близкото околопланетно пространство на Ортодокс. Формално е обяснил, че иска да изучава Ортодокс от орбита — практика, не толкова рядка между светове, ако единият от тях е затворен или почти затворен. Безтелесните, естествено, са знаели истината, но са си направили сметката достатъчно ходове напред.

След изпробване на трансмитера Теоактлан изсипва през него флота от над петстотин космически завоевателни кораби (всъщност преоборудваните транспортни на Теоактлан), с идеята те да кацнат на Ортодокс и да завладеят планетата. Отговорникът на Ортодокс, който е предупреден да следи този трансмитер, съобщава на Свръзката, и те алармират Легиона — единият от двата Стражеви свята в този Възел. Легионът е изпратил през свой вход към същия трансмитер при Ортодокс два тежки космически крайцера; три денонощия по-късно крайцерите са се върнали и са докладвали за пълното унищожение на вражеската флота (включително пълното почистване на остатъците от разрушените й кораби; от флотата на Теоактлан няма нито един оцелял). Това е довело до падането от власт на диктатора на Теоактлан. Населението на Ортодокс така и не е разбрало нищо. А Свръзката са елиминирали проблема по широобхватен и поучителен начин, който в същото време не им е отнел никакви усилия. (Не че съответното количество усилия би представлявало какъвто и да е проблем за почти който и да е Безтелесен.)

Традициите на Стражевите светове като правило са строго милитаристични. Всички те членуват в и се подчиняват на организация, наречена „Върховно командване“, която цели да координира усилията им в случай на нужда. Тъй като това никога не се е налагало, тя реално се занимава само с изглаждане на дребни противоречия и налагане на обща армейска унификация на някои от елементите на Стражевите светове.

На всички Стражеви светове съществува строг военен порядък. Всички, или почти всички възрастни (освен инвалидите и престъпниците) имат военни чинове, и се намират непрекъснато на военна служба. (Обикновено половината работоспособно население се занимава с патрулиране или учения, другата половина е заета в икономиката, и периодично се сменят.) Всички елементи на живота са военизирани — от обучението на децата до упражняването и на най-обикновените професии. Достигането на зрелост на децата се отбелязва с получаването на военно звание. Обитателите им най-често не презират хората от други светове, но за тях самите „цивилен“ е безмилостна обида, а девоенизирането (обявяване за негоден за военна служба) може да бъде повод за самоубийство. Възпитанието, да не кажа дресировката, в това отношение е тотално и всеобхватно. Изразът „има една гънка на мозъка — от фуражката“ е пословичен за хората от Стражевите светове из цялото човечество; самите Стражевици не го смятат за обиден — блестящият ум не е на най-високо ниво в ценностната им скала, много повече ценят дисциплината и честта. Никой от Стражев свят не би могъл да си представи да влезе при по-висшестоящ без козируване и рапорт, или да излезе без да поиска разрешение — дори ако другият е чужд консул, който никога не е имал военен чин, или собственият му баща при семейно събиране. Вицовете на тема семейните им отношения са доста пиперливи; самите Стражевици често не могат да разберат какво смешно има в подобни напълно нормални по техните представи неща.