Повечето Стандартни смятат, че на светове на Безтелесни не се допускат Стандартни или Аугментирани, но това не е истина — няма свят на Безтелесни, който да отказва достъп на другите раси. На някои такива светове не-Безтелесните биват учтиво молени да не се заселват (има случаи, които пренебрегват тази молба — последствията са най-различни, понякога никакви). На други самата идея за заселване е немислима, по едни или други причини. На трети заселването е свободно, някъде с определени ограничения или предупреждения, другаде — без.
На един от тези светове, известен само с официалния си номер, има такова условие за заселване: докато живееш там, трябва да си Безтелесен: ако не си, но искаш да се заселиш, ти дават съответните възможности. Когато това се разбрало, потокът кандидат-заселници бил страховит. На никого не било отказано, но с предупреждението, че да бъдеш Безтелесен не е толкова лесно или приятно, колкото повечето Стандартни мислят. И наистина, оказало се, че по-малко от един на сто хиляди издържа повече от година. Отказалите се твърдят, че просто са разбрали с времето, че това не е каквото са очаквали или желали, и че не им харесва. Към 972 ОП броят Стандартни кандидати за заселници на този свят е спаднал почти до нулата. (Повечето отказали се да опитат не толкова вярват, че и на тях няма да хареса, колкото подозират някакъв мръсен номер на Безтелесните.)
ТРАНСМИТЕРИТЕ
Връзката между световете се поддържа чрез т.нар. трансмитери — устройства за прехвърляне на материя (както вещество, така и чиста информация). Трансмитерите са разработени като технология от Безтелесните, и се произвеждат от тях. Точният им начин на работа не е разкрит от Безтелесните в разбираем за Стандартни вид; много пъти те са го обяснявали, заедно с изключително сложната му теоретична база, но няма случай някой от Стандартните да го е разбрал напълно. (Официално и Аугментираните са в същото положение. Има слухове, че някои от най-високо Аугментираните владеят технологията достатъчно, за да могат да постигнат в непродължителен срок производствени възможности — но ако това е вярно, те го крият.) Трансмитерите обаче са направени така, че Стандартните и Аугментираните да могат да работят с тях, и Безтелесните са поели ангажимента да се грижат за изправността на тези възли, които Стандартните не могат да разберат.
През първите около двеста години след Разделението трансмитерите определено не са били съвършени — имало е нещастни случаи при използването им, макар и редки. Оттогава тези нещастни случаи са сведени на практика до нулата (макар понякога, много рядко, почти само при неголеми и не съвсем официални трансмитери, да се случват най-различни неочаквани и нежелани ефекти). Белтелесните твърдят, че няма как една техника да е съвършена; много Стандартни обаче подозират, че всъщност комуникаторите на практика са съвършени, и отклоненията в работата им се дължат на намеси на Безтелесните, за техни си цели.
Често трансмитерите се използват за цели, различни от оригиналните — класически пример е апаратурата за лечение на рак и инфекциозни болести, създадена на Академия. Правени са (и непрекъснато се правят) безброй опити Стандартни или Аугментирани да овладеят трансмитерната технология до степен да създадат трансмитер; няма оповестен случай на дори минимално приближаване до успеха. Повечето хора смятат, че Безтелесните тайно пречат. Специализирана група от високо Аугментирани веднъж е правила анализ на проблема, използвайки огромни ресурси, и е стигнала до извода, че обхващането и използването на теоретичните принципи, на които е базирана трансмитерната технология, е по силите единствено на интелект с ресурсите на Безтелесен. Възможно е това мнение да е по-близо до истината от другото. Възможно е обаче да са верни и двете.
Към момента не е известен случай два свята да са се свързали помежду си иначе освен чрез трансмитер, или дори да са успели да определят взаимното си местонахождение. Правени са много опити, всичките без успех.
В класическия си вид един трансмитер представлява нещо като портал, който свързва два свята, намирайки се едновременно и в двата. При това като правило няма никакво значение дали световете са реални, или не (въпреки че няма случай за някой свят да е известно с пълна сигурност дали е реален свят, паралелен негов вариант, виртуална симулация или нещо друго). Вероятно или трансмитерите разполагат с различни начини за свързване на различните светове, или работят на някакво толкова базово ниво, че за тях няма значение какъв точно е един свят.