Пред Стандартните и Аугментираните Безтелесните се представят с „официален номер“, състоящ се от буквата X и двадесетцифрено десетично число. Твърди се, че това е пригодена за използване от не-Безтелесни форма на идентификацията, която използват помежду си. Тъй като все пак тя не е особено удобна за Стандартните, често Безтелесните използват за общуване с тях дефинирана личност (обикновено я изобразяват всеки път с една и съща външност, или дори й създават истинско физическо тяло), която носи типично за Стандартен име. Един Безтелесен може да поддържа и повече от една такава личност, за контакти с различни хора, организации или светове — или дори с едни и същи, ако прецени, че ситуацията го налага. Ако личностите са реализирани като различни оперативи (виж по-долу), те могат съвсем реално да не обменят информация помежду си пряко, и да не знаят какво върши другият — или пък да го правят по начините на Стандартните. (Безтелесният, разбира се, обикновено разполага с пълната информация за всеки — но принципно дори това не е задължително.)
Типичната схема на личността на Безтелесен, която изучават Стандартните, е човешка личност като ядро, с добавени огромни възможности за обработка на информация, памет и др., и с инструменти, чрез които да пригажда някои видове околна среда като носител на личността си. Първите Безтелесни са били точно такива, повечето от започващите Безтелесни също минават по този път. В процеса на „израстване“ обаче тази структура се модифицира и усъвършенства по начини, непредставими за Стандартните.
Съществуват и други варианти на личност — например личности, създадени изцяло по изкуствен път. Като илюстрация за гъвкавостта на схемата един такъв Безтелесен веднъж е използвал за носител на личността си в продължение на няколко дни мозъците на населението на един от световете. (Неговите процеси са били реализирани на ниво тунелни ефекти между атомите, така че не са пречели на нормалната електрохимична дейност на мозъка; хората не са имали никакъв начин да усетят присъствието на Безтелесния.) Често ядрото на личността на Безтелесния е хибридно между човешка личност и изкуствен интелект. Понякога в един Безтелесен участват „на акционерен принцип“ други; степента на участие може да засяга или не свободата на личността му, или да има всякакви най-фини нюанси.
Вътрешното устройство на личността на един Безтелесен е сложно. Съществуват няколко основни типа структури — класическа (пирамидална), плоска, хомогенно свързана и т.н. Реално никой Безтелесен не реализира някоя структура в чист вид. Някои използват основно една, с подобрения чрез заемки от другите структури. Други реализират в различни свои части различни структури, създавайки йерархии от типове структури. Трети експериментират с нови структури. Освен това, Безтелесните като правило могат мигновено да променят вътрешната си структура според необходимостта, и често го правят според изискванията на задачите, които изпълняват към даден момент.
Най-добре изучена и най-проста за обясняване на Стандартни е класическата структура; тя е и първата възникнала, и Стандартните обикновено изучават нея. Личността се структурира като йерархия от съзнания. На най-горно ниво съзнанието е само едно — центърът на личността на Безтелесния. Всяко съзнание от по-горно ниво разполага с по няколко подчинени от по-ниско ниво. Съзнанията (терминът е „оперативи“) имат различна при различните Безтелесни и на различните нива степени на автономност и самоосъзнаване; в учебникарския случай те са способни на самостоятелно обмисляне и взимане на решения в рамките на задачата, а също и за странични проблеми и явления, и схващат себе си като част от цялостната личност (реално има както много по-ограничени, така и много по-автономни). Целта на всяко съзнание е да изпълнява — пряко или чрез подчинените си — автономни задачи, спуснати от по-горното ниво.