В добавка към уменията си повечето елфи изпитват непрекъсната необходимост да създават, творят, подобряват и усъвършенстват. Понятието мързел е абсолютно неприложимо за тях (въпреки че често изглеждат, сякаш си почиват или безделничат). Дори когато спят, те също работят — съчиняват нещо ново, или го проектират, премислят или планират. Също, те могат да изтърпят без сън по седмица и повече, без това да се отрази на бодростта им, а обикновено спят по половин-един час дневно. Отделно от това, сънят на елфите напомня повече транса при Класическите — ако е нужно, те могат да се движат, и дори да вършат несложна работа, докато спят.
Като еталонно за елфите се смята умението им да стрелят с лък, вградено на генетично ниво от Айнурите: няма елф, който да не знае по рождение за какво служи и как се използва лъкът, и който да не може да победи с него, дори ако това е първият му опит, кой да е шампион на Стандартни. Елфите-воини довеждат това умение до абсолют: те са способни като на шега да улучат със завързани очи от стотици метри разстояние летящ прилеп или носено от вятъра перце, при по-малко от секунда между стрелите. Пак те са способни да останат незабележими в на практика всякаква среда — повечето Класически просто не могат да разберат как. Елф-воин с лък сред гората е безнадеждно смъртоносен противник — не съществува батальон автоматчици, снайперисти или каквито и да било специални части от Класически, който би имал шанс за оцеляване срещу него, освен ако не се предаде или не избяга много преди началото на боя.
Както и с всичко друго, елфите се справят с всякакви оръжия далеч по-добре от повечето Класически (макар никъде разликата да не е такава, както при лъковете). Ръководствата за действие на повечето Стражеви светове смятат за оправдано за прочистването на гора, град или друг терен с много прикрития от елфи да се използва атомно оръжие, или аналогични средства за масово унищожение. Дори Стражевите светове приемат с огромно облекчение факта, че няма случай елфи да са воювали срещу друго освен орки, и че са пословично миролюбиви — и се изприщват от идеята, че някой ден може свят на елфи да стане Стражев.
Причината за всичко това е в способностите на елфите — благодарение на невероятните им сетива и интуиция, и изключителната им способност за концентрация на тях се удава на практика абсолютно всичко, до трудно представима степен. В механичната изработка те конкурират джуджетата, макар и да е невъзможно да се сбърка какво е изработено от джудже и какво — от елф. Паметта им е предвидена от Айнурите да може безпроблемно да обслужва живот от много милиони години, един елф на практика никога не забравя нещо, на което някога е обърнал внимание, и мигновено прави асоциация с него при нужда. Научаването на кой да е език на Класически за елф е въпрос на няколко дни; елфите като правило говорят чужди езици без нито помен от акцент; някои измежду тях са успявали да овладеят перфектно дори хуздул, езика на джуджетата.
Официалният език, на който елфите разговарят помежду си, е Синдарин — леко модифицирана и силно обогатена версия на Толкиновия оригинал; твърди се, че по богатство превишава всички езици на Класически, и че на негова база много лесно и просто се изразяват дори метаконцепциите от специализираните езици на Аугментираните. Няма случай Класически човек да го е научил истински добре. (Причината не е в елфите — повечето от тях с удоволствие учат всеки пожелал. Класически, изучавали го по няколко месеца при елфи, обикновено могат да изразят с него повече и по-добре, отколкото на родния си език; има случаи, когато групи или дори народности Класически са го приемали за официален, но в среда без елфи той бързо губи много от богатството си.) Всички елфи, израсли на Толкинови светове (и почти всички други) също така владеят и Квенеа — „церемониалният език“, също базиран на Толкиновия оригинал (и също много обогатен), но насочен предимно в сферата на официалното общуване. Навсякъде, където елфите имат контакти с други раси, говорят и техните езици.
Елфите са строго моногамни, и с много редки изключения имат по само един брак през живота си. Сексът се възприема от тях като пълно физическо и душевно сливане, и твърдят, че изисква сериозна личностна подготовка; ако е предназначен да създаде дете — много повече от обикновено. (Това е според тях причината раждаемостта при елфите да е толкова ниска — подготовката за създаване на дете обикновено отнема на двамата партньори поне сто-двеста години, и после им е нужно няколко пъти по толкова време, за да се възстановят в това отношение). Твърдят, че Класическите, а и другите раси, не могат дори да си представят степента на полученото сливане. Това е според тях причината изневери между елфи да са невъзможни.