За да променят имиджа, от фирмата заложили на художествени образци — добавили някои външни елементи, досистематизирали психическата схема, и я обявили за Толкиновите джуджета (Преди това никой не я е свързвал с тях.). Това не помогнало твърде много — фирмата в крайна сметка фалирала. Технологията на расата попаднала в ръцете на двама официални купувачи и десетина лицензирани преди фалита, всеки от които претендирал за пълните права върху нея, водел съдебни битки с всички останали, и я продавал и пробутвал полулегално в Третия свят и сред бедните слоеве с каквато реклама намери за добре. Тази официална история обаче не може да обясни доста от особеностите на расата; вероятно е доста непълна.
Джуджетата са смятани за странна в много отношения раса. Почти всички категорично отричат прогреса и развитието, поне във вида им, който имат предвид обикновените хора. Културата им е странна смесица от войнственост (поне на външен вид) и потайност. Държат се настрана от повечето други раси; огромен куп неща, касаещи джуджетата, не биват съобщавани на други раси при на практика никакви обстоятелства. Не е ясно какво е направило джуджетата такива; не е ясно и защо сред тях на практика няма изключения от тези особености; предполага се, че е някакъв генетичен ефект, или ограничения, заложени при първоначалното създаване на расата от минната корпорация, но точни подробности или увереност по въпроса няма.
Класификацията им не е напълно избистрена; официално се водят като Стандартни с известни аугментации. Продължителността на живота им е между 250 и 500 години (смята се, че по-кратките случаи обикновено са плод на неразбирателства, решени със секири), бременността трае около година, израстването на джудже до възрастен индивид — около 30 години. Обикновено джуджетата запазват в пълна степен физическите си и интелектуални възможности почти до самата смърт; джудже със склероза или старчески маразъм е изключителна рядкост, и обикновено не му остават повече от няколко месеца живот. Интересни са приликите и разликите с Толкиновите джуджета: жените при тях също са не повече от една трета, приличат твърде много на мъжете (включително са им напълно равностойни като физически възможности), и т.н. Обикновено джуджетата са високи около 1,20 м, тежат около 60–70 кг, изключително широкоплещести са, с широк гръден кош и къси и масивни крайници. Физиката им е невероятно здрава — падане от десетина метра височина (при земна гравитация) рядко им оставя нещо повече от синини. Костите им съдържат въглеродни влакна и флуороапатит, и имат здравината на титанова стомана: далеч не всяко огнестрелно оръжие е в състояние да пробие черепа на джудже. Сриване на мина върху джудже най-често не успява да му счупи нищо важно.
Физическата им сила и издръжливост са пословични — за едно джудже цял ден катерене с товар на гръб, два пъти по-тежък от самото него, не се смята за сериозна работа. Средностатистическото джудже би могло с една ръка да вдигне здрав мъж и да го запрати на няколко метра, или с едно стискане да счупи костите на ръката или крака му. (Един от шампионите на Арената по борба, известен като Топуза, е полу-джудже — висок 165 см, тежи около 160 кг, и с юмручен удар смазва черепа на бик.) Затрупано под рухнала мина джудже често успява да си пробие път през стотици метри сринала се порода и да изпълзи без външна помощ. (Това обаче вече се смята за сериозно постижение дори от тях, и за легенда от доста Класически; обикновено стотина метра подобно ровене отнемат около седмица.) За щастие на другите раси, джуджетата не се интересуват особено от спорт (въпреки че реагират срещу официални забрани за участието им с довода, че това е расизъм).
Обичай на джуджетата е всеки мъж, освен престъпниците, да има право на поне едно дете — ако го пожелае. Бащата се задължава да издържа майката и детето до достигане на зрялост на детето. Майката редува ражданията — веднъж „се включва в задължение към рода“, веднъж избира баща сама (в този случай тя договаря предварително времето и размера на издръжката). Между отделните деца има по-малки или по-големи паузи, през които жените имат задължения наравно с мъжете. Обикновено жените имат по 4–5 деца през живота си, но при нужда този брой може да бъде завишен; и жените, и мъжете запазват плодовитост до двайсет-трийсет години преди края на живота си. Узнаването на тези подробности е струвало на учените-Класически стотици години търсене на джуджета, което биха ги разказали, и невъобразими суми, за да се съгласят дори такива изключения да говорят.