Всички джуджета използват помежду си като основен един и същи език — хуздул. Базиран е на Толкиновия оригинал, и е сериозно допълнен и разширен от джуджетата (има доказателства, че първоначалното му обогатяване и структуриране е направено от Безтелесни). Не е известно кога и по какъв повод те са го избрали за свой основен език. Освен него, всяко джудже владее поне два-три от езиците на расите, с които контактува.
Джуджетата никога не използват хуздул помежду си пред други раси. Причината не е напълно ясна; официално езикът им не е тайна, и другите могат да го изучават. Структурата му обаче е странна и непривична; твърде малко са тези, които са успявали да овладеят логиката й, и да го говорят без грешки. Още по-труден за овладяване е акцентът на джуджетата: единствено елфи или специално Аугментирани са успявали да го овладеят напълно.
Странен елемент, подобен на Толкиновия оригинал, са имената на джуджетата — обикновено заемки от имена на околни раси. Сериозно се подозира, че джуджетата имат и „тайни“ имена на хуздул, но към момента няма сигурни доказателства. Запитани пряко, джуджетата обикновено отричат да е така.
Известни са с предпочитание към подземни жилища. Много от джуджешките обиталища на Толкиновите светове биха засрамили и най-буйното човешко въображение; за Гил-Естел, един от световете в Толкиновия възел, се твърди, че цялата суша и континенталният шелф са прокопани от тунели на дълбочина много километри, и че общата дължина на тунелите на джуджетата там е над двеста милиона километра. Никой не е могъл да провери това със сигурност, в смисъл да обиколи всичко, но малкото хора, посещавали тунелите на този свят, твърдят, че изобщо не се учудват на подобно число. Красотата на подземните царства на джуджетата често е впечатляваща, макар и доста различна от тази на елфическите обиталища.
Хобити
Хобитите са възникнали само две-три години преди Разделението. Вероятно са щели да останат съвсем малко, ако не е била изключително успешната им кампания за набиране на желаещи (носят се слухове, че Безтелесните са ги консултирали по въпроса). Предложението за спокоен, весел и охолен живот (и то доста над сто години), в пасторална и кротка среда, и с много приятно хапване и пийване, е срещнало отклик у доста хора, особено по-възрастни. В един момент е било допълнено с уговорката, че всеки, поискал да се присъедини към хобитите, започва това си съществуване като дете, дори ако като човек е вече престарял, и това е наклонило немалко везни. (Твърде малко от така убедените са знаели, че спомените за предишния им живот ще са доста мъгляви, но не е известно някой впоследствие да се е оплакал и отказал.)
Точният произход на расата е спорен. Самите хобити официално твърдят, че расата им е била създадена от поклонници на Толкин сред първите Безтелесни, и в това вероятно има голяма доза истина. В същото време се знае, че големи части от технологията на расата не са дело на Безтелесни, и че са използвани наготово елементи от расови технологии, предназначени за съвсем други раси. Неофициалното мнение на повечето учени е, че вероятно Стандартни или Аугментирани поклонници на Толкин са се опитали да скалъпят нещо хобитоподобно от части от технологии за други раси и разработени от тях добавки, и че Безтелесните са били поканени накрая да доправят нещата до стройна и стабилна расова технология.
Отначало е имало доста опити да се създаде и дефинира „език на хобитите“, базиран на Толкиновия оригинал. Толкин обаче не е оставил достатъчно, за да се създаде лесно пълноценен език, на Безтелесните вероятно не им се е занимавало, а хобитите бързо са довеждали всеки опит до караници за подробностите. Накрая се е утвърдил вариант на английския от средата на 20 век, с много заемки от Толкин и от местни английски наречия. Интересното (макар и никак не чудно) е, че този език с времето става все по-„хобитов“: макар и да няма много общо с описания от Толкин, дори не-лингвисти веднага отбелязват, че този език е „много хобитски“.
Хобитите са не особено известна раса. Броят им не е известен, предполага се, че не е малък; хобити живеят на около триста свята, почти всички Толкинови. Приемат охотно желаещи да станат хобити, с уговорката това да са много възрастни или нелечимо болни хора, и психологията им да е добре съвместима с хобитовия начин на живот.
От всички Толкинови раси хобитите най-точно съответстват на оригиналното описание на Толкин (като изключим леко удължения живот). Да си хобит означава да водиш весел, спокоен и щастлив живот. (И никак не е трудно постижимо — реално обикновеният селянин в пасторални райони си е жив Толкинов хобит, остава само да му понамалят ръста.) Дупките и смяловете им, облеклото и обичаите — всичко е точно като извадено от Толкин. Хобитите твърдят, че от всички Толкинови раси те спазват най-точно правилата на Мъдреца, както те наричат Толкин — и май са прави. (Забележка: буквалната дума е „The Wizard“, но хобитите я използват в смисъл по-скоро на мъдрец, отколкото на магьосник, и смятат, че магията реално е продукт на дълбоки познания — тоест, на мъдрост.)