По отношение на Толкин хобитите имат един специален принос. От тях е била създадена странна, но много красива и изящна теологична постановка. Тя твърди, че описаиият от Толкин свят е напълно реален, и в определен смисъл физически представлява реалното човечество, макар и без обвързване с определено място, свят или момент в историята. Че ефектът на тази връзка е, че всичко, описано от Толкин, в някакъв смисъл се е случило, случва се или ще се случва (много често и трите едновременно) в реалния свят. И че Толкин и Гандалф реално са едно и също лице — неговите прояви в двата различни свята; че творчеството на Толкин е полуосъзната комбинация от реална история и автобиография. И че реално Толкин / Гандалф е Пазителят на техния свят (или светове; броят е без значение), и че се грижи за него. Тази теология е спечелила на хобитите уважение и симпатия сред елфите — те твърдят, че тя е вярна по много начини, разбираеми само за елф или Безтелесен свръхразум.
Официално хобитите биват класифицирани като подвид Стандартни. На много светове обаче те биват дискриминирани заради ръста си (не че се случва често хобит да попадне на сто километра от дома си, та камо ли на друг свят). Продължителността на живота им е около 130 г. Големите семейства с много деца са на почит сред тях, но не всеки може да се похвали с такова семейство. Заради това, и заради сравнително по-голямата продължителност на живота броят им не се увеличава твърде бързо; подозира се и че доста хобити, чиято психология не се връзва много с хобитовия начин на живот, получават възможност да изберат друга раса.
Орки
Повечето не-Класически раси са възникнали чрез набиране на желаещи. С орките не е така. Произходът им е от осъдени на изгнание престъпници, за които не е могло да се намери никакъв подходящ свят, и са отказали преструктуриране на личността (виж „Светове-затвори“).
Орките живеят на стада. В стадото никой не може да понася никого, но напусналите го моментално стават плячка на околните стада, или на своето (канибализмът сред орките е най-нормално нещо, и като вид храна е направо изискан на фона на много други техни предпочитания). Също, орките обожават да унищожават всичко свястно и полезно около себе си; в това отношение те са по-преуспели и от най-съзнателните сатанисти, така че около стадата им обикновено се простира пустош, негодна за живеене дори за тях, и те непрекъснато мигрират от едно на друго място. Всекидневието на стадо орки би накарало за не повече от ден всеки нормален човек да пожелае да умре, просто за да не гледа какво става наоколо — дори ако не се случва на него. Цитира се изразът на един от първите (и последни) изследователи на орките: „По-добре месец във вана с лайна, отколкото минута сред орки!“
Продължителността на живота им като биологични заложби е (по данни на Аугментираните) около 100–110 години, но при техния начин на живот се смята, че реално е около 25–30 години; за женските е още по-кратка. По-силните използват по-слабите, вкл. децата, като роби; съберат ли се двама или повече орки на едно място, моментално между тях се установява този вид отношения. Именно той е и причината да съществуват стадата — по-силните орки в тях пазят робите си от следващите по сила, за да има кой да им робува, и така им осигуряват някаква минимална защита.
Стандартният орк е по-нисък от средния Класически, но е по-набит и доста по-силен. Вариациите в ръста и размера надвишават тези при Класическите — има орки, високи колкото висок мъж, но има и такива доста под метър и половина. Пъргавината им е над средната за хората; координацията и ловкостта обаче са обикновено като на човек без спортна тренировка. Обикновено цялото им тяло е покрито с гъста, остра и твърда козина, най-често черна или тъмносива; в горещите райони на световете-затвори обаче не са рядкост племена без козина. Чертите им обикновено са далеч по-неправилни от тези на Класическите; причината е както по-вариабилната генетика, така и условията им на живот. Вариациите са огромни, но без изключение не особено красиви; предполага се, че Безтелесните имат пръст в това, но доказателства липсват.