Прибрали се у дома и Двуочка пак не докоснала паничката си. А Едноочка не могла да обясни на майка си защо сестра й не иска да яде. Само казала за свое оправдание:
— Заспах на полето.
На другия ден майката рекла на Триочка:
— Този път ще отидеш ти с нея. Отваряй си очите дали някой й носи ядене и пиене, защото тя сигурно яде и пие тайно.
Отишла Триочка при Двуочка и рекла:
— Ще дойда с тебе. Искам да видя дали добре пазиш козата и дали я водиш на хубава паша.
Ала Двуочка разбрала какво си е наумила Триочка, завела козата сред висока трева и казала:
— Да поседнем, Триочке, и аз ще ти попея.
Триочка седнала, защото била уморена от пътя и от слънчевия пек, а Двуочка запяла пак предишната песничка:
Триочке, бдиш ли? —
Но вместо да изпее сега:
Триочке, спиш ли?
тя по невнимание изпяла:
Двуочке, спиш ли?
и повтаряла непрекъснато:
Триочке, бдиш ли?
Двуочке, спиш ли?
Две от очите на Триочка се затворили, ала третото, понеже в края на песничката не се говорело за него, не се затворило. Триочка само се престорила, че спи и с него, но това било хитрина — тя леко притворила третото си око и виждала всичко. И понеже помислила, че Триочка спи. Двуочка произнесла пред козата заклинанието:
Яла и пила до насита и заповядала на масичката да си отиде:
Триочка чула и видяла всичко. Дошла после Двуочка при нея, събудила я и рекла:
— Ех, Триочке, заспа ли? Добре пазиш! Хайде ставай да се прибираме у дома.
Като се прибрали у дома, Двуочка пак не яла нищо, а Триочка рекла на майка си:
— Знам сега защо тази горделивка не яде. Щом в полето каза на козата:
пред нея веднага застана една масичка, на която са сложени най-отбрани ястия, много по-хубави от нашите. И като се нахрани до насита, пак рече:
и всичко веднага изчезва. Аз наблюдавах зорко. Тя с някакво заклинание приспа двете ми очи, но за щастие третото око на челото ми остана будно.
Тогава завистливата майка викнала на Двуочка:
— Ти искаш да живееш по-хубаво от нас, а? Ще ти приседне.
Донесла един касапски нож и го забила в сърцето на козата, която паднала мъртва на земята.
Като видяла това, Двуочка много се натъжила, отишла на полето, седнала на синора и заплакала с горчиви сълзи. Изведнъж орисницата пак се явила пред нея и я попитала:
— Защо плачеш, Двуочке?
— Как да не плача? — отвърнала тя. — Майка ми уби козата, която всеки ден, щом изричах твоето заклинание, ми слагаше на масичката най-отбрани гозби. Сега ще трябва пак да гладувам и да страдам.
Орисницата рекла:
— Ще ти дам един добър съвет, Двуочке. Помоли твоите сестри да ти дадат вътрешностите от закланата коза и ги зарови в земята пред вратата на къщата. От тях ще израсне твоето щастие.
Тя изчезнала, а Двуочка се прибрала у дома и рекла на своите сестри:
— Мили сестрици, дайте и на мене нещичко от козата. Не искам кой знае какво, дайте ми само вътрешностите.
Те се изсмели и отвърнали:
— Вземи ги, щом не искаш нищо друго.
Взела Двуочка вътрешностите и вечерта тайно ги заровила в земята пред вратата на къщата, както я посъветвала орисницата.
На другата заран, когато всички се събудили и излезли на двора, видели, че пред вратата се извисявало чудно хубаво дърво, листата му били сребърни, а между тях висели златни плодове — сигурно никъде по широкия свят не можело да се намери нещо по-прекрасно и по-скъпо. Но те не знаели как е дошло дървото там през нощта; само Двуочка се досетила, че е израснало от вътрешностите на козата, понеже се намирало точно там, където ги била заровила.
Тогава майката рекла на Едноочка:
— Качи се, дъще, и обери плодовете от дървото.
Покатерила се Едноочка на дървото, но щом посегнала да хване една от златните ябълки, клонът се изплъзнал от ръката й; и това се повтаряло всеки път, така че каквито усилия и да правела, не успявала да откъсне нито една ябълка.
Тогава майката рекла:
— Качи се ти, Триочке! С твоите три очи ще виждаш по-добре от Едноочка.
Слязла Едноочка от дървото, покатерила се Триочка. Но и тя не излязла по-похватна — както и да гледала, златните ябълки всеки път се дръпвали назад.