Слушах Ангел, и се удивлявах на волята и надеждата му. За първи път се срещах отблизо с такъв човек. Мислех си, че мога да му помогна. Един познат търсеше помощник в гаража си. Трябваше да говоря с него и да го убедя, че макар и еднорък, този мъж ще му свърши повече работа от някой друг, най-вече с компютърната си подготовка… Можеше и други неща да направя за него. Реших да му подаря дрехи, макар и носени, но доста запазени. За жена му и децата можех да измисля нещо. Беше ми удоволствие да помагам на хора, в такова положение, доколкото ми стигаха възможностите.
Често подминаваме чуждата болка и неволя, и оставаме безчувствени към нея. А на мене ми се искаше да видя на лицето на този мъж усмивка и от тази мисъл ми ставаше, весело и хубаво на душата.
Той все още нищо не подозираше.
P.S. Разказът е по действителен случай.