Постепенно спрях да пращам писмата. Няколко месеца по-късно спрях и да ги пиша. Продължавах да кроя планове как убивам Марко, но представите за убийствата ставаха все по-кратки (отпусках му един миг да осъзнае какво става и после набързичко БАМ!) — вече не си падах толкова по психарските сцени на „бавна смърт“. Започнах отново да преспивам с момичета, макар да възприемах всяка от тези афери просто като случайна забежка, за мен всички те бяха незначителни еднодневки — нищо, което би могло да се отрази по някакъв начин па окаяната ми същност. (И също като героя на Джеймс Стюарт във филма „Шемет“ се нацелих към точно определен „тип“ момичета: къса руса коса, артистични, шеметни и бъбриви, което доведе до няколко катастрофални грешки.) Спрях да пия толкова много; спрях да слушам така всеотдайно песни, чиито текстове бяха обсебени от мрачно отчаяние. (За известен период смятах почти всяка песен, в която се пее как някой загубил някого, за някак призрачно свързана с мен и като се има предвид, че подобни бяха текстовете на почти цялата поппродукция, а аз работех в музикален магазин, то през повечето време се чувствах все призрачно.) Спрях и да съчинявам убийствени реплики, които да карат Чарли да се гърчи, смазана от чувство на вина и себеомраза.
И все пак, правих всичко възможно никога и в нищо да не затъвам прекалено много, било то в работа или във връзки с момичета: самозалъгвах се, че Чарли може да ми се обади всеки миг и затова трябва да съм винаги готов за незабавно действие. Дори се колебаех дали изобщо да отварям собствен магазин, защото можеше да стане така, че Чарли да ми се обади и да поиска да замина с нея в чужбина, а аз да нямам време да ликвидирам бързо бизнеса си и да тръгна веднага. И дума не можеше да става за женитба, ипотеки и бащинство. На всичкото отгоре бях и реалист — от време на време се осведомявах за промените в живота на Чарли, като живо си представях поредицата от катастрофални за мен събития (Живее с Марко! Купили са си апартамент! Омъжила се е за него! Бременна е! Родила е момиченце!), само и само за да съм винаги нащрек, защото всяко от тези събития в нейния живот изискваше да обмисля и да се подготвя за поредица преустройства и промени в моя, с които да подхранвам фантазиите си. (Няма да има към кого да се обърне, когато скъсат! Наистина няма да има къде да живее, когато се разделят, и тогава трябва да съм готов да я издържам финансово! Бракът ще й отвори очите! Когато приема като свое детето й от другия, ще разбере колко съм готин!) Нямаще промяна в живота на Чарли, чиито последици да не бях готов да посрещна. Нищо от онова, което се случваше в съвместния им живот с Марко, не бе в състояние да ме убеди, че не става дума просто за преходен стадий, за поредния етап от пътя им към неизбежната раздяла. Доколкото знам, двамата все още са заедно, а аз и до ден днешен съм все така необвързан.
5. Сара Кендрю (1984–1986)
Поуката, която си извадих от разгрома с Чарли, беше, че човек трябва да си знае мястото. Чарли бе прекалено голям хап за мен: прекалено хубава, прекалено умна, прекалено начетена, с две думи — прекалено много. А аз какво съм? Средна работа. Нищо особено. Не съм най-умният човек на света, но определено не съм и най-глупавият. Чел съм книги от рода на „Непоносимата лекота на съществуването“ и „Любов по време на холера“ и мисля, че ги разбрах (разказваше се нещо за момичета, нали?), но не ми харесаха кой знае колко. Петте мой най-любими книги на всички времена са: „Дългият сън“ от Реймънд Чандлър, „Червеният дракон“ от Томас Харис, „Сладка музика за душата“ от Питър Гъралник, „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс и — всъщност не мога да се сетя точно — нещо от Уилиям Гибсън или от Кърт Вонегът. Чета „Гардиън“ и „Обзървър“, както и музикалните вестници и списания. Нямам нищо против от време на време да слизам до Камдън, за да гледам чуждестранни филми със субтитри (любимите ми пет чуждестранни филма: „Бети Блу“, „Метро“, „Завържи ме! Отвържи ме!“, „Изчезване“, „Дива“), нъпреки че по принцип предпочитам американските филми (любимите ми пет американски филма, които са ми най-любими по принцип: „Кръстникът“, „Кръстникът II“, „Шофьор на такси“, „Добряци“, „Глутница кучета“).