— Ваше Светейшество… — прошепна Чирило, с поглед, прикован в дървения под на църквата, докато се опитваше да отгатне реакцията на патриарха. — Има още нещо, което трябва да знаете.
— Още нещо? Нещо… важно ли?
— Знаете, че Kata Markon — Евангелието на Марко, което Първите отци са приели за каноническо, когато Църквата е била само една, съдържа мъчителна за светата ни вяра загадка, която се разрешава по неочакван начин от текста, с който се сдобихме.
Такла погледна учителя си с любопитство. Никога не бе чувал Чирило да говори така, нито да споменава за подобна тайна, докато работеше над превода. Патриархът също беше целият в слух.
— Продължете, отче.
— На първо място, както знаем, Евангелието на Марко е книга, в която почти не се говори за свръхестествените способности на Исус. Това обстоятелство винаги е предизвиквало недоволство сред нас, коптите — в смисъл, че истинската вяра в Египет е донесена от свети Марко, а нашата религия признава единствено божествената същност на Исус, но не и човешката.
— Е, и?
— За разлика от това, което разказват Матей или Лука, свети Марко дори пропуска да спомене, че Исус е роден от непорочно зачатие. В Новия завет само отбелязва слизането на Светия Дух при Месията по време на кръщението в река Йордан, но дори това чудо е описано твърде пестеливо.
— И къде е загадката, отче?
Патриархът, който междувременно бе седнал на една от големите пейки в „Свети Сергий“, дори не мигаше. Кръстосал ръце в скута си, той само от време на време се осмеляваше да прекъсва обясненията на болонския монах, чието недъгаво тяло неспокойно потрепваше.
— Впечатлението, което създава каноническото Евангелие, подкрепено от много евангелски учени, е, че свети Марко умишлено се е постарал да избегне всякакъв намек за чудеса или свръхестествена намеса. Смятат, че мисията му е била да ни представи обикновен смъртен, а не бог. Обаче… — Чирило като че ли се поколеба за миг, преди да направи следващата крачка.
— Обаче — прекъсна го патриархът с усмивка, предугаждайки какво се канеше да разкрие преводачът му — това тълкуване явно е било погрешно. Исус никога не е бил обикновен смъртен. Винаги е бил Бог. Греша ли?
Старецът избягваше погледа на Светия отец.
— Не бива да прибързвате. Не е съвсем така.
— Не е ли?
Недоволството на патриарха накара Чирило внимателно да претегля думите си:
— И двамата знаем, Ваше Светейшество, че Рим заклейми нашата Църква като еретическа, защото през IV век константинополският архимандрит Евтихий разпалено е твърдял, че същността на Месията е само божествена. За какво им е било да мислят другояче? Нима на Господа наш не му стигаше това, че е Бог? Да се защитава тезата за двойствената му природа — човешка и божествена, — както правят последователите на италианския папа, означава да се подценява Създателят. Затова ни нарекли монофизити и искали да ни отлъчат завинаги от християнството.
— Нима вече не мислите така? — В тона на Марко VIII се прокрадваше зловещата сянка на съмнението.
— Вече не.
— Обяснете.
— Добре. Както без съмнение ви е известно, свети Марко завършва Евангелието за човешката същност на Исус с глава шестнадесета, стих осми. Там описва какво намерили Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломия в гроба Господен в неделята на Възкресение11. Трите му ученички видели, разтревожени, че камъкът, който покривал гроба, е отместен и тялото на Месията е изчезнало. Всъщност успели да разговарят само с „момък в бяла дреха“, който спокойно седял в гроба. И той им казал, че техният Исус се е завърнал към живота.
— Добре, но това е метафора, която показва как Исус, божествен по природа, не е могъл да възкръсне, просто, защото вече е бил безсмъртен, когато е бил разпнат. Никога не е умирал.
— Не! — извика Чирило. — Ето тук е грешката! Нашата грешка! След като Марко толкова настоятелно описва в каноническото Евангелие човешката природа на Исус, значи е знаел, че той е бил смъртен…, а после нещо го е възкресило.
Марко VIII се поколеба. Дали Чирило не бе загубил разсъдъка си? Как можеше да отрича по този начин един от основните постулати на собствената си доктрина?
— Изненадвам се, че точно вие говорите такива неща, отче — каза патриархът, без да изоставя церемониалния си тон. — Знаете по-добре от всеки друг, защото именно това преподавахте на учениците си в продължение на години, че краят на Евангелието на свети Марко продължава с още дванайсет стиха в шестнадесета глава и в тях са описани появите на възкръсналия Исус. Доколкото си спомням, Господът наш се е явил първо на Магдалина и след това на учениците си и ги е приканил да разпространяват Евангелието по цялата земя. И точно вие, отче, ни обяснявахте в семинарията, че тези последни стихове са били добавени през II век от свети Ириней, за да подкрепят виждането, че Исус първо е бил смъртен, а след това се е завърнал към живота.
11
Марк. 16:1–8: „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарянина, разшития; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха“.