— Грешал съм.
— Грешали сте?
— Новият текст, който преведох според вашите нареждания, съдържа продължението на живота на Исус Христос след възкресението Му. Марко, който съзнавал последиците, нарочно го отделил от каноническия текст, понеже в него се разказва, че след като бил подложен на мъчението на Голгота, Исус за малко отново възвърнал човешката си същност.
— В такъв случай свети Ириней…?
— Свети Ириней всъщност е направил голяма услуга на християнството. Той трябва да е познавал истината и милостиво я е прибавил към каноническия текст.
— Отче, не мога да приема това. Църквата не може да го приеме.
Старецът остана невъзмутим.
— По-добре прочетете превода, който съм ви донесъл, Ваше Светейшество, преди да се изказвате толкова категорично. Ако Бог е пожелал да сложи този текст в ръцете ни сега, то е, за да ни избави от вековното ни заблуждение.
Патриархът преглътна поредното си възражение. Ако Чирило от Болоня беше прав, тогава излизаше, че част от доктрината, защитавана от коптите през последните петнайсет века, можеше да бъде подложена на съмнение.
— Само още едно нещо ми кажете: това, което твърди текстът, съвпада ли със завещаното ни от благочестивия Климент Александрийски?
Марко VIII зачака отговора на този важен въпрос. Подобно на патриарха, през годините си на семинарист Чирило бе изучавал богатата кореспонденция, оставена от просветения монах, живял през II век и съвременник на свети Ириней. Истината беше, че в някои от посланията си Климент споменаваше за „тайното евангелие на Марко“ и го описваше като трактат, съдържащ най-висшето учение на Назарянина, както и точни указания как да бъде победена смъртта и да се постигне безсмъртие на тялото. Но коптите винаги бяха тълкували това като религиозна метафора, отнасяща се до издигането на душата към небето след напускане на земното тяло. Въпреки това въпросните писма, които съдържаха множество подробности, несъмнено показваха един Исус, способен да надвие смъртта при почти всякакви обстоятелства; представяха го като същество, владеещо тайната на живота, което можеше да връща диханието на мъртвите, да прониква в света на мрака и да освобождава оттам душите, които заслужават да продължат пътя си в света на живите.
Едно от малкото известни за Климент неща беше, че е имал достъп до „тайното евангелие“ и го е използвал в обучението на най-приближените си ученици. Въпреки това, духовникът предупреждавал събратята си по вяра, че в бъдеще ще трябва да отричат съществуването на евангелието, „ако се наложи — и под клетва“;, тъй като „не всички истински неща трябва да се казват на всички човеци“.
Чирило се усмихна снизходително:
— Бъдете спокоен, Ваше Светейшество. Тайният текст не противоречи ни най-малко на учението на отец Климент. Точно обратното: потвърждава, че то трябва да се тълкува буквално, и ни задължава да приемем, че Исус първо е бил човек, а след това — безсмъртен. Сега, отче, можем да сме сигурни, че това е документът, осветляващ голяма част от най-възвишеното му учение. Климент трябва да е бил един от най-внимателните му читатели.
— Това ли е всичко?
Патриархът бе усетил, че последните думи на Чирило не бяха изречени особено убедително. Докато говореше, ведрото му изражение бе помръквало все повече, сякаш някакъв зловещ спомен беше натежал върху приведените му рамене.
— Има ли нещо, което ви тревожи?
Монахът се поколеба.
— Всъщност да, Ваше Светейшество.
— Можете да ми се доверите.
— Помислихте ли вече какво ще правим с това ново евангелие на Марко? Въпреки че не заплашва основите на вярата ни, разкритията, които съдържа, могат да ни злепоставят пред другите християнски църкви. Освен това информацията относно връщането към живота на нашия Бог може да се окаже дори… греховна.
— Аз отговарям, отче Чирило. Текстът е в сигурни ръце, уверявам ви.
— Знам това. Но някой би могъл да използва текста за лична изгода, за да…
— За какво, братко?
— …Да разруши вярата ни отвътре. Или още по-лошо, Ваше Светейшество — да промени естествения ред на нещата според собствените си прищевки. Бог не е дал на единствения Си Син властта над живота и смъртта, за да попадне в ръцете на безотговорни хора.