— Църквата ще се погрижи за всичко.
— Но Църквата е съставена от хора, а хората се страхуват от смъртта и могат да се поблазнят.
— Стига толкова, братко! — прекъсна го патриархът. — Не искам повече да слушам за това днес.
— Разберете тревогата ми… Дори аз, старецът, насмалко да се поддам на изкушението да предизвикам Бог със собственото му разкритие.
— Какво се опитвате да кажете?
— Точно това: че трябваше да се преборя с изкушението да постигна възкресението на плътта, следвайки напътствията, дадени от Исус.
Лицето на Марко VIII пребледня от изненада.
— И това ли разкрива?
— Да.
— В такъв случай книгата не можеше да попадне в по-добри ръце.
Като каза това, Марко се надигна от пейката, остави настрана Библията си и без да размени и дума с монасите или да им протегне десница, за да целунат патриаршеския пръстен, напусна надменно църквата, скътал превода под расото си.
Такла и старецът от Болоня се спогледаха, без да знаят какво да кажат.
3.
Луксор, 29 сафар12
— Броят дупки! Броят дупки!
Оглушителният смях на Омар бен Абиф, най-омразния търговец на антики по източния бряг на Нил и първороден потомък на знатен род архитекти, се разнесе из цялото заведение. Гъстите изпарения от горещото каркаде13 и димът от наргилетата подсказваха, че настроението в кафенето на Хаим е видимо приповдигнато. Съдържателят — силен мъж с едро телосложение, уважаван заради тънкото си чувство за хумор, наблюдаваше с крайчеца на окото си невъздържаното поведение на Бен Абиф. Не за първи път гуляят му заплашваше да прерасне в свада. Последната му бе докарала сериозни неприятности с френския губернатор и без малко да доведе до арестуването му.
Надия, която всички наричаха Съвършената, използва разбиването на господаря си, за да огледа клиентелата. Потрепери. За първи път не се страхуваше да стъпи на сцената, за да танцува пред сбирщината престъпници. „Тази нощ или никога“, прошепна през зъби, приковала котешките си очи в безформения силует на Омар. „И завинаги“, зарече се.
Чудна жена беше Съвършената: маслинената кожа, дългите черни коси, извивките на гръдта, подчертана от обсипания с пайети корсаж, както и пронизващият поглед на очите й изпод почерпените клепачи, я правеха красавица над красавиците. Още от деня, в който я купи, Хаим знаеше, че тя ще е музата на заведението и най-търсената му танцьорка. И позна: изкусно изрисуваните й с къна ръце говореха за изискано възпитание и подсказваха на мъжете за дарбите й да дарява наслада.
„Тази нощ или никога“.
Надия беше готова за първия танц. Музикантите — също. Късата й пола, обшита с монети, прозвъняваше с всяко полюшване на бедрата. Обявеният номер бе нубийският танц Leil yabu el Layali, но Съвършената не мислеше вече за изпълнението си. Поредният рев на Омар от дъното на кафенето я накара да застане нащрек.
— Това, което не знаят тези идиоти, чужденците, е, че няма дупка в Бибан ел Мулук14, където да не съм влизал. Представяте ли си? — Бен Абиф описа с ръце кръг във въздуха. — Ескадрони войници, облечени във вълнени униформи, се потят под слънцето на пустинята и търсят гробове, вече разграбени от моите хора!
Омар отново се изсмя, докато група замогнали се фелахи в празнични галабии, украсени с фина бродерия, аплодираха брътвежите му. Съвършената пресметна колко време ще мине, преди да се строполят, замаяни от тютюневия дим.
— Познавам добре началниците на работниците: единият се казва Проспер Жолоа, а другият — Едуар дьо Вилие. Двама пълни малоумници! Хлапаци!
Египтянинът Омар, който имаше кожа с цвят на флорентински бронз, прав нос, тънки устни и черти, загатващи, че произхожда от най-южната част на Нубия, произнесе двете имена с толкова безупречен френски акцент, че прозвучаха някак подозрително. В миг всички присъстващи се умълчаха.
Няколко фелахи се огледаха боязливо. Искаха да се уверят, че в кафенето няма чужди войници. Макар да знаеха, че никой от тях не разбира и дума арабски, стигаше им да чуят името на някого от своите, за да застанат нащрек.
Подозрителността им водеше началото си от момента, в който експедицията на генерал Луи Шарл Антоан Десекс дьо Вегу — по-известен като Дезе — бе хвърлила котва в Тива преди осем месеца. Във всички главни градове в южната част на страната бяха разположени малобройни гарнизони въоръжени до зъби мъже в изпълнение — поне така твърдяха — на три основни задачи: да защитават изследователи като Жолоа и Дьо Вилие, посветили се на изследването на Долината на царете и околните руини, да напомнят на мюсюлманските управници кои са новите господари в държавата и най-вече да дебнат всяко движение на войските на беглеца Мурад бей. Кръвожадният мамелюк бе направил Дезе за посмешище в цял Горен Египет.
12
Дата от ислямското летоброене хиджра, отговаряща на 2 август 1799 г. Година 1214 по хиджра. — Б.а.