Выбрать главу

Заведението обаче беше „чисто“.

Неугледното кафене на Хаим — първото, получило разрешително от френските власти, бе не по-голямо от баржа, подобна на онези, които ежедневно прекосяваха Нил. Собственикът беше положил големи усилия да украси белите напукани стени с парчета тръстика, изрязани като геометрични фигури, и с медни фенери, в които горяха пъстроцветни свещи. Пред голата кирпичена стена в дъното на кафенето се издигаше скромен подиум, върху който всяка вечер танцуваше Съвършената.

— Кучка… — промърмори Омар, когато тримата музиканти започнаха да удрят ритмично палмовите си тъпани.

— Кълна се в брадата на Пророка! Не беше ли готов да откраднеш всичкото злато на Тива в замяна на целувка от Надия?

Подмятането на Тарек, един от по-добре облечените фелахи, които придружаваха Омар, отново предизвика смях. Ядосан, нубиецът се изчерви.

— Снощи узнах, че има вземане-даване с някакъв французин — каза горчиво. — И най-лошото е, че става дума за един от кучите синове, които са затворили достъпа до Бибан ел Мулук и съседните долини със злия умисъл да съсипят кариерата ми…

Тъпаните ускориха ритъма си. Надия щеше да се появи всеки момент.

— Сигурно защото е по-хубав от теб, Омар! — засмя се един от присъстващите, докато поемаше ароматния облак дим от лулата си.

— И търбухът му е по-малък! — обади се някой от дъното на помещението.

Омар Абиф вдигна поглед към него. Очите му бяха зачервени и влажни и стискаше гневно зъби. Всички тези нещастници не само че не осъждаха неприличното поведение на красивата Надия, но и открито се подиграваха с вида му. Копнееха не по-малко от него самия да сложат мръсните си лапи върху нежното и уханно тяло на Съвършената. Всъщност не биха имали нищо против да оставят извън играта онзи, който довчера се хвалеше, че е неин любовник, независимо от факта, че този избухлив и всяващ страх човек им беше шеф.

Всичко стана много бързо.

Като видя, че страстите се разгорещяват с всеки изминал миг, Хаим побърза да потърси няколко запалени главни, с които да продължи да подхранва лулите на клиентелата. „Заведението черпи“, каза с усмивка. Но времето не му достигна. Обиден, Абиф се надигна от възглавниците, където допиваше каркадето си, изправи се срещу онзи, който се бе подиграл с търбуха му, и го заизбутва грубо към вратата на кафенето. Всички видяха пламъците, които хвърляха очите му.

— Никой, който се намира на брега на живите, не може да се подиграва с Омар Абиф! — фъфлеше той, докато стискаше врата на Салай. — Никой!

И като измъкна цариградската си кама, инкрустирана със скъпоценни камъни, я прокара по корема на злощастния фелах, без да отдръпва разярената си физиономия от лицето му.

Салай — така се казваше най-младият сред крадците на гробници, работещи за Омар — не реагира веднага. Едва след като нубиецът отстъпи назад с пламнал поглед, почувства как от корема му започва да се изкачва гореща вълна, давеща гърлото му в горчив и сух вкус. Памучната му галабия бе разпорена надве и под прецизния разрез на тъканта се показваше синкава воняща маса от пулсиращи вътрешности, готова да се изсипе от тялото му.

Кръвоизливът беше силен и вече сгъстената кръв течеше и се изливаше свободно на пода. Гледката го накара да припадне. Загубата на кръв нямаше да му позволи да отвори очи отново.

Надия не можеше да повярва на късмета си. Въпреки че музикантите, останали безучастни, вече надуваха флейтите си, което подсказваше, че е време да излезе на сцената, всички присъстващи се бяха струпали около Омар и Салай, с гръб към подиума. Всички фелахи бяха толкова сащисани, че приличаха на статуи от сол…

— Ако искаш да избягаш — прошепна й Фатима, една от танцьорките на Хаим, — сега е моментът.

Надия се усмихна. Фатима бе отгатнала намеренията й. Целуна нежно приятелката си по бузата, наметна един шал върху сценичния си костюм и се затича към вратата, водеща към двора.

— Ще мине време, преди да забележат липсата ти — чу подире си гласа на Фатима. — Аз ще те прикривам. Тръгвай.

Нежният силует на танцьорката прекоси задния двор и излезе на тъмната улица, където нямаше жива душа. Единствено фенерите, окачени на пристаните на Нил, мъждукаха на около двеста метра по-нататък. И звездите, разбира се. Цяло море от звезди бе надвиснало тържествено над главата й.