Выбрать главу

Изведнъж лицето на Бон се помрачи. Двойната му гуша се набръчка, а очите му с цвят на черен кехлибар изгубиха веселия блясък, който ги озаряваше допреди миг. Промяната в настроението му се дължеше на обзелото го съмнение: Защо Наполеон бе разпоредил да му се представи незабавно?

— Този път съм безсилен пред загадката, Луи. — Корсиканецът, който го наблюдаваше внимателно, усети колебанието на генерала си. — Няма нужда дълго да изучавам последното послание, за да разбера, че Клебер е усложнил още повече тайния код. Не знам откъде да започна да разплитам загадката. Затова ви повиках, за да ми помогнете.

— Не виждам как, мосю… — заекна Бон.

Желаейки да удовлетвори генерала си, той пристегна възела на трицветния пояс, който придържаше огромните му бели панталони от трико, и отново огледа картата.

— Вие познавате Клебер толкова добре, колкото и аз. Учили сте заедно в Академията. Може би това послание съдържа нещо, което ми убягва, но е очевидно за човек с вашия опит.

Комплиментът на Наполеон окуражи генерала.

— Хммм… Да видим.

Бон прокара дебелите си пръсти по картата, все едно с тях можеше да види това, което очите му не долавяха.

— Прилича на карта таро.

— Таро? — Наполеон повдигна вежди без особена изненада. — Сигурен ли сте? Никога не съм виждал таро като това.

— Може би не е толкова необикновено.

Луи Бон прошепна последното изречение, без да вдигне поглед от картата.

— Какво искате да кажете?

— По време на прехода към Египет Клебер и аз прекарвахме много време на палубата на „Ориент“18 в разговори за какво ли не. Говорехме много за различните видове таро, които съществуват, както и за произведението на някой си Антоан Курт дьо Геблен, който обяснява, че Големите аркани от колодата — двадесет и двете основни карти от тестето — са били досущ като йероглифите в така наречената „Книга на Тот“19, загубена в Античността. Не знам дали ви е известно, че Клебер е запален колекционер на карти таро.

— Йероглифи? Да не би да намеквате, че Жан-Батист умее да чете това дяволско писмо и си е мълчал през всичкото време?

— О, не, не — подскочи Бон. — Това, което се опитвам да ви кажа, е, че според Клебер всяка карта, включително и тази, съдържа фрагмент от дълбоката мъдрост на фараоните. Така ми го обясни той.

Огромният военен пое въздух и туловището му се изду като грамаден кит.

— Мосю, смятам, че Клебер ви подканва да откриете мъдростта, заключена в тази карта, за да разгадаете посланието му. Маже би, ако знаехме какво означава картата…

— Сега нямаме време да изучаваме писанията на този Геблен — прекъсна го корсиканецът. — Не умеем да четем символите на египтяните. Не знаем нищо за мъдростта на царете на Нил. Дори и Египетският институт, който създадохме в Кайро, признава неспособността си да разбере тази така необятна култура за толкова кратко време… В такъв случай защо Жан-Батист, който познава ограничените ни възможности, ми изпраща подобен ребус?

— Клебер със сигурност знае това, мосю. А и помня, че самият той ми обясни, че Курт дьо Геблен не е съставил тази колода. Неговите съчинения няма да ни помогнат много. От това, което разбрах, излиза, че колодата е била нарисувана от един благородник — някой си граф Дьо Сен Жермен, който е следвал напътствия, които дори самият Жан-Батист Клебер не бе в състояние да си представи.

— Добре, добре — промърмори неохотно Наполеон, докато се опитваше да си спомни кога за последно беше чул да се споменава името на въпросния Сен Жермен. — Оставете празните приказки и ми кажете дали смятате, че можем да разтълкуваме картата, или не.

Може би Бон беше единственият сред генералите на Наполеон, който оставаше невъзмутим при внезапните му пристъпи на нетърпение. Тъй като съзнаваше, че никога не ще може да спечели битка с ловкост — понеже не разполагаше с такава, — а с находчивост, реши да приеме предизвикателството на Бонапарт. Взе Le lampe voilee и я огледа внимателно за трети път.

— Да видим: мъжът на картата прилича на старец…

— Заради брадата, казвате.

— Заради брадата, да. А старците са символ на мъдростта. Държи светилник, който закрива предпазливо с плаща си… Освен това картата съдържа два очевидни астрологични символа, поставени в горната част на рисунката.

— Астрологични символи?

Този път Наполеон се приближи до Бон, за да гледа картата заедно с него.

— Да, мосю. Единият е знакът на Лъва, виждате ли го? Това е петият знак от Зодиака и без съмнение става дума за Ваше Превъзходителство и зодиакалния ви знак. Другият отговаря на Юпитер, бог на добродетели като разума и волята — друг символ, който ви приляга напълно, мосю.

вернуться

18

Бон има предвид флагманския кораб „Ориент“ от флотата на Наполеон, хвърлил котва край Египет през юли 1798 г. — Б.а.

вернуться

19

Търсенето на Книгата на Тот и нейното съдържание е крайната цел на последния ми роман „Тамплиерските порти“ („Хермес“, 2007), към който могат да се обърнат читателите, желаещи да се запознаят по-подробно с тайните на Книгата на Тот. — Б.а.