— Кладенецът на Мириам се намира до синьото минаре — посочи Елиас уверено.
— Помни ли се все още къде е живял Исус?
Коптът погледна Непобедимия с учудване. Усмихна се и покорно очерта с пръста си кръг във въздуха, сочейки бегло към отдалечена част на града.
— Смятаме, че е зад християнския квартал. Някъде там. Но нищо не е сигурно. Минали са почти две хиляди години, мосю.
Хората на Наполеон не бяха повече от дузина. Въпреки че рискуваха да попаднат в засада, победата над Ахмед паша бе толкова решителна, че бе малко вероятно някой войник на Кръволока да е останал в Назарет и да се осмели да застане срещу карабините им. Градът наистина беше празен. Когато стигнаха до малкия площад, където се издигаше кладенецът на Мириам, мястото бе точно толкова пусто, колкото и останалата част от града. Силните слънчеви лъчи безпощадно се сипеха върху посетителите.
Времето им стигна точно колкото да слязат от конете, да наквасят пресъхналите си устни и да изтърсят прахта от униформите си. Бърз оглед наоколо потвърди първите впечатления на групата: нямаше от какво да се страхуват. Никоя от кирпичените къщурки не беше достатъчно висока, за да предостави добър ъгъл за стрелба на евентуален наемен стрелец, чието присъствие бе малко вероятно. Освен това нито един от плоските тръстикови и сламени покриви не би издържал тежестта на възрастен човек. Патрулите също не намериха оръжия, нито пък войници, които да ги държат. Мястото бе чисто.
Хората на Бонапарт заеха позиции и зачакаха безмълвно пристигането на домакините.
Не чакаха дълго. Няколко минути по-късно към тях вече се приближаваше малобройна свита. Идваше от изток. Състоеше се само от трима мъже, облечени с копринени галабии, чиито лица бяха полузакрити от сини тюрбани. Тримата бяха слаби, високи на ръст, крачеха бързо и всеки от тях носеше на хълбока си малък шафраненожълт вързоп. Не водеха коне и не изглеждаха въоръжени…
Като се приближиха достатъчно до първата група галски драгуни, този, който вървеше най-отпред, вдигна дясната си ръка за поздрав, на който Елиас Буктур — обикновено пестелив на учтивости — отговори веднага.
— Те са, мосю — прошепна зарадвано.
Наполеон незабавно разбра кой от тримата е имамът. Когато свали тюрбана си, под него се показа лице с остри черти, обрамчено с прошарена и добре подстригана брада, което го гледаше с внимание.
— Аллах да е с теб, султан Бунабарт…
Бонапарт му подаде ръка, усмихнат. Срещу него стоеше необикновен човек. Ясният поглед на кристалносините му очи му разкриваше такава чистота на духа, каквато корсиканецът никога не бе виждал.
— Победата ви над Джезар е поредният знак, който потвърждава предположенията ни — каза имамът. — Със сигурност сте този, когото чакахме.
— Когото чакахте?
— Да — продължи имамът, който дори не се беше представил. — Пратеника, когото очаквахме, за да си възвърнем древното съкровище на познанието, отнето от народа на Египет преди почти две хиляди години. Бунабарт е избран, за да сбъдне тази висша божествена мисия.
— Елиас не ми е говорил за никакво съкровище. Корсиканецът потърси погледа на преводача си, който се ограничаваше да превежда думите на събеседниците механично, като отнесен. Беше странно, че Буктур избягваше да поглежда към новодошлите, сякаш изпитваше огромно страхопочитание към тях.
— Освен това — продължи Бонапарт, — ако не знам нищо за съкровището, за което говорите, трудно мога да ви помогна с възстановяването му. Мисията, която ме доведе тук, е друга и се свежда до връщането на свободата на многоуважавания народ на Египет и възстановяването на миналата му слава.
— Нищо повече?
Тримата бедуини се спогледаха, сякаш се съмняваха в думите на чужденеца.
— Вие ли сте наистина Бунабарт? Същият, който разби мамелюците пред пирамидите в Гиза? Онзи, който в джамиите на Кайро обеща да защити религията на Пророка?
Наполеон изсумтя, без да отговори.
— Ако наистина сте вие, знаем, че има нещо друго, което не ви дава мира, Бунабарт… — промълви най-младият от мъжете на пустинята, намесвайки се в разговора. — И то е свързано с натрапчивото ви желание да победите смъртта. Вече се страхувате от нея като от най-злия си враг, но сте интелигентен: сега, докато младостта все още тече във вените ви, сте дошли в тези земи, за да изтръгнете от тях тайната, която да ви позволи да победите смъртта в бъдеще.