— Сега не му е времето.
— Време му е!
— Отец Чирило, напомням ви, че ми дължите уважение.
— Уважението и любовта както към вас, така и към Църквата, ме карат да ви говоря по този начин.
Марко VIII омекна. На лицето му, сребристо под лунната светлина, се четеше помирително изражение.
— Добре, Чирило. Кажете ми кое е това, с което трябва да се съобразя.
— Ваше Светейшество, книгата е своеобразен наръчник с инструкции. Ако ми позволите това сравнение, става дума за нещо като трактат по механика, в който всяка притча и препратка трябва да се разбират като метафори, в които е скрито определено знание…
— Определено знание? — Марко сви рамене. — Какъв вид знание?
— Такова, което обещава възкресението на плътта, Ваше Светейшество. — Старецът отново се задъха и се опита да овладее дишането си. — Книгата, която преведох за вас, е наръчник за връщане живота на мъртвите, стига те да изпълнят определени условия.
— Това не е възможно. Разтълкували сте я неправилно.
— Убеден съм, че съм прав. Направих откритието, докато преглеждах гръцкия оригинал — тогава забелязах, че някои думи се повтарят постоянно, сякаш са ключ…
Патриархът се поколеба. Може би Чирило бе загубил разсъдъка си, като се вземеше предвид възрастта му и сериозното усилие, което му бе наложено. Въпреки това, не му се удаде възможност да прекъсне обясненията на стария учител. Видимо развълнуван насред пустите градини в коптския квартал, старецът продължи:
— Тайната се намира в символите, Ваше Светейшество… Помните ли как е изобразяван свети Марко още от времето на първите християни?
— Като лъв.
— Точно така. И лъвът има много конкретно небесно значение: за древните, дори за египтяните, в небето е съществувал божествен лъв, който днес идентифицираме със съзвездието Лъв. Всяка поява на Лъва на хоризонта, точно от изток и преди изгрев-слънце, съвпада с момента, в който се задейства формулата за връщане към живота. Който съумее да разчете този знак на небето, ще знае кога е дошъл моментът да използва книгата…
— От изток? Преди изгрев? Що за брътвежи са това, отче?
— Същите, които свети Марко е използвал в тайното си евангелие, Ваше Светейшество. Когато стъпил в Египет, открил, че най-древните церемонии на фараоните били свързани с опитите им да си възвърнат живота. И че тези церемонии, от своя страна, били извършвани само когато на небето се намирали определени звезди. Точно по тази причина мумифицирали издъхналите си царе: за да подготвят възкресението им, когато дойдел моментът.
— Не виждам връзка с астрономията…
— Времето! Времето, за което намеква Марко, представлява астрономически цикли.
— Все още не разбирам.
— Свети Марко разбрал, че всичко в Древен Египет се опирало на астрономията. Че египетският календар се основавал на периодичните движения на звездите и на слънцето. Изтокът — точката, откъдето изгрява слънцето — бил познат като „мястото на възкресението“. А изгревът бил точният момент, който обозначавал цикличното връщане на слънцето към живота. Всеки път, когато звездите, изобразяващи небесния лъв, изгрявали от изток и изчезвали с появата на първите слънчеви лъчи, древните египтяни започвали изпълнението на най-свещените си ритуали на живота.
— И свети Марко е направил това откритие?
— Свети Марко е бил посветен в тези тайни. Ще прочетете за това в ръкописа му. И ги е записал със съзнанието, че в бъдеще някой най-накрая ще ги разбере…
— Да не намеквате, че свети Марко е усвоил тайното знание на египтяните и го е включил в писанията си?
Съмнението на висшия духовник накара Чирило да се разгорещи още повече:
— И кое ви учудва? Нима нашият почитан Климент Александрийски не е написал, че е имал достъп до митичните четиридесет и две изгубени книги на бог Тот? Нима пак Климент не е открил, че в текстовете се споменава за някакво време в бъдещето, в което се възвестявала появата на хора, които ще разберат тайните им?
Патриархът се поколеба. Сложи ръце върху раменете на стария си учител и го погледна снизходително. Строгото му изражение не оставяше съмнение за тревогата му.
— Отдалечавате се опасно от правата вяра, отче Чирило, и най-лошото е, че използвате оръжията, които ви дава собствената ви религия. Би трябвало да си починете и да преосмислите вярванията си. Вие сте последовател на Христос. Какъвто е бил и Марко. И му дължите почит и уважение за това, че е бил тъй близо до Бога.
— Не ме разбирате, Ваше Светейшество. В книгата се говори за някакво време. Климент също говори за такова време. И това време е дошло. Небесните символи го показват.