Ако му провървеше и скоро откриеше семейство Бен Рашид, не биваше да бърза: щеше да наблюдава отблизо всяка тяхна стъпка и преди да ги залови, щеше да се опита да разбере какво са целели с ликвидирането на Чирило. Патриархът бе сигурен, че този клан е бил единственият, който е имал достатъчно силен мотив да убие преводача, тъй като, ако се вярваше на евангелиста, далечните им прадеди са били пазители на някаква мистична тайна, която са предали на самия Исус Христос, но чието естество те със сигурност биха предпочели да не се озовава в ръцете на Коптската църква.
Филип проумя веднага сериозността на случая. Помоли да му бъде предоставен обширен салон в мансардата на боядисаната в розово резиденция, долепена до църквата „Ал Моалака“, и нареди в него да сложат големи дървени маси, върху които разстла най-подробни карти на основните квартали на Кайро. Мястото му харесваше. Дървените жалузи осигуряваха уединение за екипа му, но не му пречеха да държи под око съседните улици, когато се нуждаеше от разтуха.
Работата започна незабавно. Най-добрите му хора — малка група от тринайсет духовници с различен произход, повечето от тях покръстени католици, чийто вид не будеше подозрение — започнаха да претърсват още същия следобед всяко кътче на Кайро и селцата в радиус от четирийсет километра. Много от тях трябваше да се предрешат в мамелюкски одежди и тюрбани, за да могат да вършат работата си необезпокоявани. Така или иначе, коптите продължаваха да бъдат париите на Египет — трайно заселило се малцинство, което обаче бе неудобно за правоверните мюсюлмани.
В розовата резиденция се събираше цялата информация, доставена от тринайсетте шпиони, и биваше незабавно предавана в ръцете на отбрана група анализатори, за да я архивират според важността й. На третия ден усилията на шпионите, претърсващи източната част на града, бяха увенчани с успех. До пробива се стигна, когато отец Филип вече бе загубил почти всякаква надежда да намери и един-едничък представител на рода Бен Рашид в централния квартал на града.
Картата на най-многолюдния квартал на Кайро беше почти изцяло покрита с кръстове, маркиращи вече претърсените сгради. Оставаха едва стотина къщи, които бяха толкова стари, че не фигурираха дори в подробните кадастри, изготвени в първите години на османското владичество. Но Бог награждава търпеливите и както очакваше просветленият патриарх Марко, по пладне на 6 мисра, събота, най-накрая откриха голяма къща на името на старото местно семейство Бен Рашид точно в околностите на квартал Байн ал Касрайн.
Брат Филип не се поколеба да съсредоточи всичките си усилия на въпросното място.
Наблюдаван от улицата, видът на дома на Бен Рашид подвеждаше: входната врата едва позволяваше да премине кон, но вътрешността на имота заемаше площ, съизмерима с периметъра на Голямата пирамида. Къщата бе отделена от външния свят посредством дебел тухлен зид, следван от ограда храсти и буренаци, които правеха мястото непревземаемо. Агентите на отец Филип не можеха да разберат дали има други входове към къщата, но пък забелязаха, че около нея кипи трескава дейност. Мъже и жени влизаха и излизаха по всяко време и се отправяха към най-неподозирани кътчета на града. Товареха кожи в квартала близо до цитаделата на Саладин, сменяха коне край пътя за Сакара или се снабдяваха с големи количества жито в мамелюкския квартал Булак. Въпреки че изглеждаше, сякаш се подготвят за преместване или за дълго пътуване, стопаните на къщата не спираха да посрещат ежечасно нови и нови гости.
Последните пристигнали, за които шпионите научиха от слуховете из махалата, бяха патриархът на клана — ясновидецът Ахмед, и приближените му. Беше необичайно един мистик да се съгласи да напусне убежището си, за да посети големия град, така че за отец Филип и анализаторите му бе ясно, че вътре се подготвя нещо извънредно важно. Но какво?
Рано сутринта тантурестата фигура на началника на коптските тайни служби прекоси северната част на града. Въпреки че бе неделя, ден Божи, трябваше да се отчете за напредъка си пред патриарха. Слава богу, беше относително доволен от откритията на екипа си, но желаеше да обсъди на четири очи с Марко VIII резултатите от разследването си в различна насока: Библията на отец Чирило. Беше я предал на друга, също отбрана група учени от кръга около „Свети Макарий“, които я бяха изучавали денем и нощем през последните седемдесет и два часа и бяха направили някои наистина значими открития.