— Има ли някой? — попита високо Гаваргиус, докато се провираше между безпорядъка от възглавници и маси.
Най-накрая иззад тезгях, скрит в дъното на помещението, се показа мъж на средна възраст, който се представи като Джалил и го поздрави любезно. Лицето му беше избръснато и чисто, което доста изненада коптския шпионин.
— Ahlan wa Sahlan53. С какво мога да ви услужа, приятелю? — попита той на съвършен арабски.
Докато Гаваргиус се колебаеше, съдържателят, който носеше върху галабията си великолепна зелена абая54, продължи:
— Любовна мъка може би? Или имате здравословен проблем? Ишиас? Косопад? — Джалил повдигна широкото си чело изпод тюрбана и огледа клиента си с професионален маниер. — Не е импотентност, нали, господине?
Коптът, изненадан от тази приказливост, успя да измърмори нещо разбираемо:
— Вие… лекар ли сте?
— Не, приятелю. Аз съм Джалил, най-работливият и усърден магьосник в града — каза той церемониално. — Ако търсите лек за какъвто и да е проблем, попаднали сте на правилното място.
— Всъщност… — запъна се — …само търся едни приятели.
— И в това мога да ви помогна.
Джалил се усмихна широко, докато тършуваше в един долап — толкова почернял и вехт, че Гаваргиус не го бе забелязал досега.
— Аз съм майстор в старото изкуство за търсене на изчезнали хора. Има едно древноегипетско заклинание, което веднага ще ни разкрие къде са приятелите ви. Освен това е на много изгодна цена.
— Не, не! — Гаваргиус поклати глава отрицателно. — Става дума за двама приятели, които бяха тук преди малко…
Джалил престана да рови в колекцията си от бурканчета и мазила и се обърна към клиента си с помръкнала усмивка:
— Говорите за двамата нубийци, които ме посетиха малко преди да пристигнете?
— Същите.
— Ами — въздъхна, — никога не давам информация за клиентите си, но тези наистина бяха необикновени. Трябва да ви доверя, че от години не бях имал толкова интересен разговор за магията. Allahu akbar!55
— Наистина ли?
Гаваргиус отвори широко очи. Беше му провървяло. Ако заклинателят Джалил беше толкова словоохотлив, колкото изглеждаше, щеше да получи повече сведения, отколкото очакваше. Брат Филип щеше да е доволен от работата му.
— Разбира се. Попитаха ме какви магии за любов и плодовитост познавам. Естествено обясних им, че този тип работа е най-труден и най-скъп. Трябва да се знае много добре какви растения да се ползват, да се съберат в точния момент, да се стрият по определен начин, да се прибави зехтин при необходимост, да се добият масла от костите на риби, които се намират изключително трудно, и най-вече трябва да се наблюдават фазите на Луната… Но знаете ли кое е най-хубавото от всичко? Те вече знаеха всичко това!
— Те също са магьосници… — излъга Гаваргиус, за да поощри словоохотливостта на Джалил.
— При това много добри, не ще и дума. Късметлия сте, че сте техен приятел. Представете си, дори познаваха метода на скарабея, с който може да се завоюва любовта на една жена!
— Метода на скарабея?
— Виждам, че не сте от същото семейство. Но нищо, вярно, че тази техника не е никак популярна. — Лицето на Джалил отново грейна в усмивка. — Необходимо е да се намери малък скарабей, който все още не е развил рогата си, и да се накисне от сутринта до следобеда в мляко от черна крава. След това се изважда на слънце, върху коремчето му се слага пясък и се окадява с тамян. На следващия ден тялото му се реже на части с голям бронзов нож, сготвя се с вино и ябълкови семки, добавя се урината на заклинателя и няколко капки от получената субстанция се смесват с ликьор, който трябва да се изпие от желаната жена… Винаги действа.
— Разбрано. — Гаваргиус успя да прикрие отвращението си, доколкото може.
— Също така потвърдиха нещо, в което вярват много хора тук…
— Не ви разбирам, за какво говорите?
— За французите, разбира се! Изглежда, че са довели не само войници в Египет, но и свои собствени мъдреци и магьосници.
— Така ли?
— И по всичко личи, че са много могъщи. Убедете се сам: приятелите ви искаха да разберат как да обезвредят силата им и да се доближат до тях, без да пострадат. И ми платиха добре за съвета.