Гаваргиус подсвирна от възхищение, като прикриваше собственото си убеждение, че тези арабски истории не са нищо друго, освен шарлатанства, присъщи на диваци. Все пак остави Джалил да продължи:
— Но това, което търсеха, беше много сложно и разбира се, изискваше съдействие от познавач като мен.
— Al Hamdu li-lah56, Джалил! — отговори коптът церемониално. — Славата ви преминава през всички граници, от Нубия до Делтата. Затова приятелите ми дойдоха да се допитат до вас.
— Кълна се в брадата на Пророка! Така е.
— Нито за миг не съм се съмнявал в това.
— Все пак това, което всъщност искаха, надхвърляше възможностите ми. — Съдържателят наблегна многозначително на тези думи. — Защото, ако магията за вдъхване на любов у жена е нещо добре изучено и лесно, то не така стоят нещата с магията за постигане на любовта на мъж.
— На мъж ли?
— Именно това казах, приятелю. — Лицето на Джалил се изкриви в нова гримаса. — Но тази информация струва пари.
Гаваргиус направи знак, че разбира, и постави на масата лъскава сребърна монета. Очите на магьосника проблеснаха за миг, преди да скрие бързо обола57 под тезгяха.
— За да стане чудото и да се завладее един мъж, първо трябва да му се покаже какво е истинска любов. Тази е тайната. Истинска любов като тази, която Изида е засвидетелствала на Озирис, когато е отишла да го търси даже в света на мъртвите и го е донесла оттам, за да го възкреси по-късно.
— И това ли е всичко, на което ги научихте?
— Това…, както и да употребяват парфюми и отвари, които биха могли да предразположат мъжа към подобно пътуване.
— Разбирам. И, Джалил, можете ли да ми кажете накъде тръгнаха?
— Разбира се. Излязоха през задната врата на тази сграда, прекосиха вътрешния двор, който се намира насреща ви, и поеха към Абасия. Бяха особено загрижени да пристигнат там възможно най-скоро.
— В Абасия? Главната квартира на френските войници?
Джалил кимна с развеселен поглед.
— И познайте какво, приятелю — каза.
Коптът повдигна рамене.
— Искаха да се срещнат със самия султан Бунабарт.
— С Бонапарт? С Наполеон Бонапарт? Сигурен ли сте в това, което казвате?
— Да. Джалил никога не лъже. Освен това ще ви дам безплатно един магически съвет: ако там попитате за Бунабарт, ще ги намерите със сигурност.
Гръмкият смях на заклинателя го смути. Гаваргиус му остави още бакшиш, след което припряно напусна дюкяна и се запъти към канцеларията на отец Филип.
25.
— Желаем да разговаряме с генерал Бонапарт — каза снажният арабин с обръсната глава, застанал на няколко крачки от решетката на прозорчето. Придружаваше го жена с покрито лице, която не каза и дума.
Дежурният войник на портала пред щаба застана нащрек. Почти никой мюсюлманин не произнасяше името на началника му правилно, а още по-малко назоваваше точно военния му ранг. Но тези двамата бяха изключение.
— Кой желае да го види? — попита той рязко и почти, без да помръдне.
— Али бен Рашид и племенницата му Надия. Дошли сме от Луксор само за да се видим с него. Става дума за въпрос от изключителна важност.
— И какъв по-точно е този важен въпрос? — попита военният.
— Известна ни е самоличността на шпионите, които издирва вашият генерал.
— Наистина ли? — усмихна се войникът иронично.
— Да. Наистина.
— В такъв случай ще видя какво мога да направя. Ще повикам дежурния капитан, за да говори с вас.
Беше минало по-малко от денонощие, откакто корсиканецът се бе завърнал от пустинните и еднообразни брегове на Абукир. Изпълнен с въодушевление, но изтощен, Наполеон най-накрая вкусваше сладостта на триумфа над османските войски.
Излегнал се върху дивана в кабинета си на третия етаж на двореца, който му служеше и за спалня, той мислеше какво име да даде на онзи седми термидор от първата декада58, който беше датата на победата. По време на кавалерийска атака, за която бе сигурен, че ще влезе в историята, храбрият му генерал Мюра беше отсякъл със собствената си сабя два пръста от дясната ръка на вражеския предводител Мустафа паша, с което предизвика неимоверно объркване сред войските му. Хората на осакатения военачалник, слисани от неочаквания устрем на французите, побягнаха в безпорядък към морето и се удавиха, преди да достигнат до корабите, които ги бяха докарали до египетския бряг.
Точно от такъв триумф се нуждаеше корсиканецът — успех, който да убеди Директорията в Париж, че годината му в Египет и Светите земи не представляваше безпрецедентно военно безразсъдство.