Единственото, което помрачаваше оптимистичните му сутрешни размисли, беше вечният проблем с жените. Виното отлично бордо, сервирано със стайна температура — приспа донякъде тревогите му. Всъщност положението бе дразнещо: докато по-важните новини от метрополията се бавеха с месеци, изневерите на Жозефин с някои от най-видните членове на Директорията се разпространяваха светкавично от Делтата до Асуан. Никой не знаеше как, по дяволите, слуховете можеха да прекосят Средиземно море с такава скорост. Освен това корсиканецът се терзаеше, представяйки си как съпругата му предлага знойното си и сладострастно тяло на онези недодялани политикани в Париж. Нима се страхуваше, че ще остане толкова рано вдовица и без покровители? За толкова некадърен войник ли го мислеше?
За да забрави срама, Бонапарт беше търсил из цял Египет жени, с които да уталожи гнева си, но нещата винаги свършваха зле. Французойките — много от тях нелегално пристигнали с флотата му, съпруги или годеници на офицери вече бяха на привършване и почти всички по-привлекателни кандидатки редовно отхвърляха безсрамните му предложения.
Полин Фуре, съпругата на един от най-уважаваните поручици, беше изключение и същевременно именно тя му причиняваше най-много главоболия. Беше изкусителна и миловидна блондинка, но прекалено амбициозна. Всички в Кайро, включително и британските шпиони, я наричаха Клеопатра. Как можеше да спре упоритите слухове, че Полин е тази, която в действителност управлява Египет? Като я пренебрегне? Или бе достатъчно да я замени с друга, също толкова прелъстителка жена? И в такъв случай — с коя?
Когато капитан Монтиняк се върна в покоите му, придружен от двамата египтяни, които искаха да разговарят с него, красотата на Надия го наведе на неочаквани мисли…
— Това със сигурност е нова и прекрасна случайност — промърмори той, като я видя.
Изненадата на корсиканеца беше повече от оправдана. Дори и да го бяха репетирали хиляди пъти, влизането им не можеше да бъде по-ефектно: нубиецът, придружаващ жената, се представи като Али и махна воала на Надия подобно на човек, който отваря коледен подарък пред малко дете. Катраненочерните коси на танцьорката се посипаха по раменете й, а тясната дреха подчертаваше удивително изящната й снага. Не беше подходящо облечена за случая, нито пък бе уместно генералът на окупационната армия да си играе на прелъстяване. Но кого го бе грижа.
— Мосю, настояхме да ви видим, защото трябва да ви предупредим за нещо много важно — каза жената с кадифен глас веднага щом се освободи от воала си. Кабинетът спалня на корсиканеца изведнъж се изпълни с ухание на лотосов цвят.
— За какво да ме предупредите?
— Че сте заобиколен от предатели.
Наполеон, запленен от огъня, който се излъчваше от Надия, както и от екзотичния и чувствен парфюм, се усмихна, сякаш прощаваше дързостта й.
— Това не е никаква новина, мадмоазел. Цезар е бил убит от собствения си син в Рим. Всички велики мъже са заобиколени от предатели. Крият се навсякъде. Те са необходимо зло, от което в немалко случаи по-интелигентните могат да се възползват.
— Но трябва да си пазите гърба, По-близо са до вас, отколкото мислите.
— Отегчавате ме, мадмоазел — промърмори Наполеон. Не ви познавам. Освен това, ако благоволих да ви приема, то е, защото охраната ме предупреди, че разполагате с информация, която ми е необходима. Греша ли?
— Не. Не грешите, мосю. Предателите, за които ви говоря, са ваши доверени хора, скрили от вас местонахождението на шпионите, които издирвате толкова упорито.
— Познавате ли ги?
— Разбира се, генерале. В пустинята са известни като „сините мъдреци“. Но не са шпиони, работещи за някоя нация или армия. Истината е, че нямат собствени земи, нито интереси, които да защитават. Те са много над подобни светски нужди и рядко се появяват пред непосветените… Въпреки това, можем да потвърдим, че съвсем наскоро „сините мъдреци“ са пристигнали в Кайро.
— „Сините мъдреци“!
Лицето на корсиканеца просветна.
— Кажете ми, какво още знаете за тях? Въпреки че издадох заповед за издирването и залавянето им, така и не попаднахме на нито един от тях…
— Преди това би трябвало да се запитате за какво са ви, мосю.
Забележката на Али го обърка.
— Какво искате да кажете?
— Не знам дали ни вярвате, мосю, но „сините мъдреци“ принадлежат към братство, което се показва пред света веднъж на хиляда или две хиляди години. И всеки път се появява, за да търси човек, който е достоен да получи знанието му и да помогне да се промени лицето на света. Това познание — добави тайнствено Али — включва някои много примамливи предимства, едно от които е достъпът до вечния живот. Срещата със „сините“ почти гарантира, че тази тайна ще ви бъде предадена.
— Как можете да сте толкова сигурни?
— Защото семейството ни е било удостоено с честта да получи това знание преди много време, генерале. Заради това и понеже някога сме познали силата, която те пазят, знаем, че ще има предатели, които ще поискат да ви ограбят правото да получите святото посвещение. Ние, мосю, вярваме, че сте новият избраник на общността на „сините“.
— Тази сутрин получих известие от хората ми в Тива, които ме предупреждават за наличието на заговор на някаква секта фанатици, желаещи да контролират войската ми. Откъде да знам, че не сте от тях?
Жан-Пол Монтиняк хвърли съучастнически поглед към корсиканеца, но не продума.
— Говори ли ви нещо изразът „Времето настъпи“?
Лицето на корсиканеца помръкна. Къде беше чел нещо подобно? Али нетърпеливо чакаше отговора.
Само след миг Бонапарт си спомни: в доклад на полицията му, съставен преди няколко дни по повод на мистериозен пожар в квартала на коптите, се съдържаше точно този израз. Двама от монасите, които бяха разпитани по случая, предполагаха, че смъртта или изчезването на възрастен коптски мъдрец са свързани със съществуването на древен ръкопис, в който се говори за настъпването на Времето. Докладът посочваше като вероятни виновници за случая „сините мъдреци“.
— Чувал съм го, да — призна накрая генералът. — Но не знам какво означава.
— Това време се отнася за много близък момент, когато мъдростта на „сините“ ще бъде предадена безрезервно на някого, който е предопределен да промени посоката на света. И трябва да сте подготвен.
— Да съм подготвен?
— Да — подчерта Али. — Надия е дошла, за да ви помогне.
— Надия?
Дяволитият поглед на Бонапарт накара капитан Монтиняк да се усмихне, тъй като отгатваше похотливите намерения на генерала си.
— В такъв случай — додаде, — не смятате ли, че трябва да ни оставите насаме?…