Драгуните ескортираха Буктур до малка постройка, разположена само на три пресечки от двореца казарма на Наполеон. Коптът познаваше мястото добре. Бяха го викали там и друг път, въпреки че постоянните отсъствия на Бонапарт, когото винаги придружаваше извън Кайро, го принуждаваха да разрежда посещенията си повече, отколкото би желал.
Войниците се спряха пред дървена врата, увенчана с правоъгълен фриз, чийто праг Елиас прекрачи безропотно. Тези двери отделяха външния свят от Het nub, или Златния салон, където се вземаха всички важни решения на Задругата. Когато се озова във вътрешността му, Буктур се изненада от тъмнината, царуваща там. Никога не бе виждал мястото така мъртвешко, толкова изпълнено с прах и миризма на тамян.
Залата на Задругата — правоъгълно неприветливо помещение, чийто таван беше боядисан в небесносиньо и обсипан с море от петовърхи звезди, се намираше в дъното на тъмния коридор, пред който го бяха оставили войниците. Една неочаквана заповед потвърди, че не е сам:
— Моля, приближете се, братко Елиас.
Познатият глас на Гаспар Монж, вечно мърморещия математик с конско лице, бивш главнокомандващ на флота и председател на Египетския институт, основан преди няколко месеца от самия Наполеон, донякъде успокои тревогата му. Монж винаги се бе държал сърдечно с него. На прозорливостта си в набирането на учители той дължеше назначението си на служба при Бонапарт, както и постъпването си като пълноправен член в братството. По време на първите месеци след пристигането на Монж в Египет, когато двамата прекарваха много време заедно, добрият Гаспар му бе напълнил главата с прекрасни описания на Франция. „Само пирамидите прославят твоята страна повече от моята“, признаваше често с насмешка.
Без да се колебае, Буктур пристъпи към центъра на залата, едва осветена от един фенер на тавана. Действително там го очакваше домакинът му, покрит с мантията за тържествени церемонии и с готов въпрос на устата, който изстреля веднага щом го видя пред себе си:
— И така, Елиас. Вчера се върнахте от Абукир заедно с нашия генерал Бонапарт, нали?
Мосю Гаспар, който беше и секретар на Задругата, седеше в единия край на залата с огромна протоколна книга пред себе си. На малката дъбова маса пред него бе сложена мастилница, няколко пера и моливи. Около него можеха да се различат тъмните силуети на още шестима души, всички изправени и прилични на духове, които внимателно оглеждаха новодошлия.
— Какво… какво е това? — възпротиви се смаяно коптът, досещайки се, че е попаднал в клопка.
— Моля ви, братко Буктур, отговорете ни: Бяхте ли довчера с Бонапарт? Да или не?
Елиас кимна в отговор на непознатия глас.
— И чухте ли го да казва, че смята да напусне тайно Египет?
Странният въпрос, зададен от една от сенките, извисяваща се като кула и несъмнено принадлежаща на Клебер, го парализира.
— Не… — отговори той разтревожено. — Как може дори да предположите, че Бонапарт би изоставил войската си след славната победа при Абукир?
Клебер, който дори за момент не напускаше сянката, където се бе приютил, протегна дългата си ръка към друг от присъстващите.
— Брат Мюра, вие му обяснете — нареди той.
Един нов силует, също толкова висок и снажен, пристъпи към центъра на залата по шахматния под на братството. Принадлежеше на Жоашен Мюра, героя, който само преди два дни бе прогонил турците като по чудо, без да загуби нито един от ескадроните си. Като го видя да приближава, Буктур се усмихна нервно. Храбрият офицер изглеждаше напълно възстановен от грохота на битката, а къдравата му коса и дебелите бакенбарди бяха възвърнали обичайния си блясък.
— Имаме основателни причини да вярваме, че Наполеон скоро ще ни изостави, братко Елиас — каза с опечален глас.
— Когато по време на славната ни битка край Абукир ме назначи за дивизионен генерал на бреговете на Делтата, смотолеви нещо в смисъл, че скоро ще напусне Египет. Че Франция се нуждаела от него много повече, отколкото тази държава. И разбрахме, че е дал тайни и изрични заповеди в пристанището на Александрия две фрегати да бъдат снабдени с провизии и оръжие… Представяте ли си какво би означавало това?
Коптът не отговори.
— Ще ви кажа: че планът да посветим Бонапарт в нашата уважавана Мемфиска ложа и да го подготвим да приеме формулата, обещана му от „сините мъдреци“ в Назарет, може напълно да се провали.
— Но… това е невъзможно! — възпротиви се Елиас. — Утре е избраният ден. Те го определиха.
Като чу това, друга от присъстващите на сбирката сенки направи крачка напред, с което позволи лицето й да бъде осветено.