— Погледни ме, Елиас — заповяда, докато го дърпаше за ръкавите. — Не разпознаваш ли властта ми? Аз съм Теодор, секретар и помощник в покоите на негово Светейшество Марко VIII. Изпратен съм тук при вас от висшата власт, за да ви помогна да си възвърнете това, което по закон принадлежи на нашата древна и свята Църква.
— А защо ви трябваше да се съюзявате с французите, отче Теодор?
— Стига, Елиас! Не са французите тези, с които се е съюзила светата ни Църква, нито дори с Наполеон, който е само съдът, избран от Провидението да приеме тайната на живота от истинските й пазители. Нашият съюз, братко Елиас, е с европейските братя, които изповядват една зараждаща се религия на светлината, сестра на нашето християнство.
Буктур попита недоверчиво:
— И поради същата тази причина смятате, че фамилията Бен Рашид, чиито членове са последователи на Сет и на Мрака, ще направят така, че Наполеон — който, както всички знаем, вярва, че притежава качествата на герой на Слънцето, почти на месия от ранга на нашия Спасител Исус Христос — да се съюзи с тях и да им помогне да се сдобият с формулата на Сед?
— Имаме причини да се опасяваме от подобно нещо — обади се Кпебер.
— Причини? Какви причини?
— Единият от представителите на рода Бен Рашид, който се е срещнал с Наполеон, е жена на име Надия. Нашият брат Мохамед, когото още не познавате, но който току-що пристигна от Луксор и членува в нашата ложа като представител на една могъща и древна група от последователи на Светлината от Южен Египет, ще може да ви обясни коя според него е всъщност тази жена.
— Мохамед…?
Преди да успее да довърши въпроса си, една от сенките, заобикалящи шахматния под на Задругата, пристъпи в осветената зона. Отстрани качулката си и под нея се показа кръгло лице с приятни черти, без съмнение на човек от горното течение на Нил.
— Името ми е Мохамед бен Рашид, братко.
Добре сложеният нубиец, покрит със същата роба като тази на главния ересиарх Клебер, поздрави Елиас приятелски, този път поставяйки ръка на гърдите му.
— Надия принадлежи на моето собствено семейство — разкри той без следа от вълнение в гласа си — и познавам добре способностите й. Тя израсна в неведение относно сетианските идеи и съвсем доскоро беше робиня при водача на клан, занимаващ се с грабежи на гробници в Луксор. Той мародерстваше близо до една гробница, за която семейството на Надия вярваше, че може би крие следи, които ще помогнат да се възстанови формулата на живота. Всъщност собственият й род я продаде на крадеца, за да може да го държи под око в собствената му къща.
— И как може такава жена да представлява заплаха?
Мохамед се усмихна загадъчно:
— Неотдавна тя избяга от дома на крадеца. Помогна й Али, главният маг на нейния клан… на моя клан. Вярваме, че я е осведомил за истинската й сила и я е подготвил да се бори с нас в надпреварата към безсмъртието.
— А крадецът?
— Крадецът, братко Елиас, не беше просто грабител на гробници. Истината е, че той също е могъщ египетски маг, привърженик на култа към слънцето, както и на каузата на нашата ложа и на Коптската църква. Той, Омар бен Абиф, се разкри като мой учител преди години.
— Твой учител?
— Не очаквам да разбереш, Елиас. Но аз, който съм израснал в лоното на семейството на Надия, съхранило до ден днешен основните учения на древноегипетските звездобройци, владеещо из основи тайните за изграждането на храмове по подобие на съзвездията в небето, открих, че моят път и пътят на клана ми са погрешни. Че никога няма да стигна до формулата на живота по пътеката на нощта, а по тази на Светлината. По пътеката на Слънцето.
— Ти си… Ти си предал собственото си семейство?
— Да. Но в замяна на това се превърнах в търсач на истината.
— Как можеш да бъдеш сигурен, че твоят път е този на истината?
Напетият нубиец беше благодарен в душата си за този въпрос. Любопитството на Буктур щеше да му позволи да хвърли светлина върху нещо, което все още не бе имал възможност да обясни на останалите членове на ложата.
— Много просто, братко Елиас — усмихна се той. — В гробницата на Аменхотеп, която сетианите толкова се страхуват да не проучим, Омар ми показа как действа ритуалът на Живота. Първо се претегля душата на кандидата — по този начин боговете проверяват доколко са чисти намеренията на търсещия безсмъртие. И след това, с помощта на енергията на Изида, се постига чудото. Ако Надия не беше избягала и семейството й не я беше защитило незабавно, тя щеше да ни даде божественото си дихание в същата тази гробница.